Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 104

Бъртън свирепо го зашлеви по бузата. Гьоринг изохка, отскочи назад и хвана лицето си в длани. Очите му се отвориха, направи кисела гримаса.

— Чувам те! — изръмжа немецът. — Само че не смятах за нужно да ти отговарям. Въобще нищо нямаше значение, освен да се отнеса, далеч от…

— Млъкни и ме слушай! — прекъсна го Бъртън. — Етичните са пуснали навсякъде хора да ме търсят. Не мога да те оставя жив, ясно ли ти е? Не мога да разчитам на тебе. Дори и да ми беше приятел, пак нямаше да ти се доверя. Ти си се пристрастил към дъвката!

Гьоринг се закиска, залитна към Бъртън и се опита да го прегърне.

Бъртън го блъсна така, че онзи се удари в масата и едва се задържа да не падне.

— Това е твърде забавно — каза Гьоринг. — Още в деня, когато пристигнах тук, един мъж ме попита дали съм те виждал. Описа те най-подробно и каза името ти. Казах му, че добре те познавам, дори прекалено добре и се надявам никога да не те видя, освен ако ми паднеш безпомощен в ръцете. Той ми каза, че веднага трябвало да му съобщя, ако те видя отново. Щял да ме възнагради за старанието.

Бъртън реши да не губи време. Бързо доближи Гьоринг и го стисна с двете си ръце. Дланите му бяха наглед малки и изящни, но Гьоринг се сви от болка.

— Какво ще правиш, пак ли ще ме убиеш?

— Не, ако ми кажеш името на човека, който те е разпитвал за мен. Иначе…

— Добре де, убий ме! И какво? Ще се събудя пак, на хиляди мили от това място, където не можеш да ме стигнеш.

Бъртън посочи бамбукова кутия в ъгъла на колибата. Досети се, че в нея са скрити запасите от дъвка на Гьоринг и му каза:

— Вярно, ще се събудиш, но без ей това! Къде ще намериш толкова много, щом веднага ще ти потрябва?

— Върви по дяволите! — изкрещя Гьоринг и направи опит да се освободи, за да сграбчи кутията.

— Кажи ми името на човека! — заповяда Бъртън. — Или ще ти отнема дъвката, за да я хвърля в Реката!

— Агно. Роджър Агно. Спи в колиба точно до „Кръглата къща“.

— По-късно ще се разправя с тебе — каза Бъртън и стовари ръба на дланта си върху шията на Гьоринг.

Обърна се и видя човек, приклекнал до входа на колибата. Мъжът се изправи и се скри.

Бъртън изтича навън след него. След минута и двамата бяха сред елите и дъбовете по хълма. Преследваният изчезна във високата до кръста трева.

Бъртън забави темпото до тръс, долови бяло петно — отблясък на звездната светлина върху гола кожа и се спусна след непознатия. Надяваше се, че Етичният няма веднага да се самоубие, защото имаше план как да получи информация, ако го зашемети незабавно.

Планът му включваше и хипноза, но първо трябваше да хване Етичния. Възможно беше мъжът да разполага с някакво безжично устройство в тялото си и дори в момента да говори с останалите, където и да бяха.