Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 105

Ако беше така, те щяха да долетят с машините си и тогава Бъртън беше загубен.

Спря. Жертвата се изплъзна от погледа му и оставаше единствено да събуди Алис и другите, за да бягат. Може би този път щяха да тръгнат към планината и да се крият там известно време.

Но първо искаше да отиде до колибата на Агно. Не беше особено вероятно да намери Агно там, но си струваше усилието да се увери.

21

Бъртън стигна до колибата точно навреме, за да зърне гърба на мъж, който влизаше. Бъртън заобиколи, за да приближи откъм страната, където черните сенки на хълмовете и дърветата, пръснати по равнината, му осигуряваха някакво прикритие. Тичаше снишен, докато се залепи до вратата.

Чу силен вик зад себе си и се извъртя — Гьоринг се тътреше към нето. Викаше на немски Агно и го предупреждаваше, че Бъртън дебне отвън. В едната си ръка държеше дълго копие, което размахваше срещу англичанина.

Бъртън се обърна и се хвърли с цялата си тежест върху крехката врата от бамбукови пръти. Рамото му я огъна навътре и я откъсна от дървените панти. Вратата влетя в колибата и удари Агно, който стоеше точно зад нея. Бъртън, вратата и Агно паднаха на пода и Агно се озова под вратата.

Бъртън се изтърколи встрани от вратата и отново скочи с двата крака върху нея. Агно изпищя и млъкна. Бъртън отхвърли вратата и намери жертвата си в безсъзнание, от носа на мъжа течеше кръв. Добре! Сега, ако шумът не беше привлякъл вниманието на стражите и ако успееше бързо да се справи с Гьоринг, можеше и да осъществи плана си.

Погледна нагоре навреме, за да види звездната светлина, отразяваща се от дългия черен предмет, който летеше към него.

Отскочи и копието се заби със сила в пръстения под. Дръжката трептеше като гърмяща змия, готвеща се да нападне.

Бъртън излезе пред колибата, прецени за миг разстоянието до Гьоринг и се хвърли напред. Неговото асегаи потъна в корема на немеца. Двете ръце на Гьоринг се разпериха, той изквича и падна на хълбок. Бъртън нарами отпуснатото тяло на Агно и го изнесе от колибата.

От „Кръглата къща“ вече долитаха викове. Факли се мятаха наляво-надясно. От най-близката кула часовият ревеше гръмогласно. Гьоринг седеше присвит на земята, вкопчен в дръжката, където се подаваше от раната.

Обърна към Бъртън лицето си със зяпнала уста и каза:

— Ти пак го направи! Ти…

Падна по лице, в гърлото му клокочеха предсмъртни хрипове.

Агно се свести отведнъж и се замята трескаво. Изплъзна се от ръцете на Бъртън и падна на земята. За разлика от Гьоринг не издаде нито звук. Имаше не по-малко причини от Бъртън да мълчи, а може би и повече.

Бъртън остана изненадан с препаската на мъжа в ръцете си. Тъкмо реши да я захвърли, но напипа нещо ъгловато и твърдо под плата. Прехвърли препаската в лявата си ръка, издърпа асегаито от трупа и хукна след Агно.

Етичният избута във водата едно кану, вързано за пръчка на брега. Гребеше бясно през огряната от звездите вода и често се оглеждаше. Бъртън вдигна асегаито зад рамото си и го метна. Беше късо оръжие с дебела дръжка, направено за мушкане, а не за хвърляне. Но полетя право към целта и полетът му свърши в гърба на Агно. Етичният падна косо напред върху тясната лодка и я обърна. Кануто се превъртя с дъното нагоре. Агно не се показа над водата.