Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 103

— Аз бях пристрастен към морфина на Земята! — извика Гьоринг. — Преборих се с него и задълго се освободих. После, когато нещата вървяха зле в Третия райх и още по-зле за самия мен, защото Хитлер започна да се заяжда с мен, отново започнах наркотиците!

Той помълча и продължи:

— Но тук, щом се събудих за нов живот, в младо тяло, струваше ми се, че имам пред себе си цяла вечност на сили и младост. А тук нямаше нито някой суров Бог, надзираващ рая, нито дявол в ада, които да ме спрат. Аз си мислех, че мога да правя, каквото ми хрумне и да ми се размине. Щях да стана по-велик дори от фюрера! Малката страна, в която ме намери, щеше да бъде само началото! Вече виждах как моята империя се разпростира на хиляди мили нагоре и надолу по Реката и по двата бряга на долината. Щях да бъда господар на десет пъти повече поданици, отколкото Хитлер дори си е мечтал да има!

Той пак се разплака, преглътна сълзите с малко вода и пъхна парче дъвка в устата си. Започна да преживя и с всяка секунда лицето му се отпускаше в блаженство.

— Все преживявах кошмари как ми забиваш копието в корема. И когато се събуждах, усещах болки в червата, като че ли наистина бях намушкан с копие. Затова взимах дъвка, та дано преживея болките и унижението. Отначало дъвката ми помагаше. Бях властелин на света, бях Хитлер, Наполеон, Юлий Цезар, Александър, Чингис хан — всички слети в едно. Пак бях начело на ескадрилата „Червена смърт“ на фон Рихтхофен. Това бяха щастливи дни, в много отношения най-щастливите през живота ми. Но наслаждението скоро се превърна в гадост. Пропаднах в ада. Видях себе си как се самообвинявам, а зад този обвинител се трупаха милиони. Не аз, жертвите на онзи велик и славен герой, на онзи луд мръсник Хитлер, когото истински обожавах. И в името на когото извърших толкова много престъпления.

— Значи признаваш, че си бил престъпник? — попита Бъртън. — Това вече е съвсем различна история от онази, която ми разправяше. Тогава твърдеше, че си бил прав във всичко, но ти изменили…

Бъртън млъкна и осъзна, че е позволил да го отклонят от първоначалната му цел.

— Направо не ми се вярва, че те преследва някаква бледа останка от съвестта ти. Но може би сега имаме обяснение на онова, което толкова озадачаваше пуританите — защо в граалите заедно с храната получаваме алкохол, тютюн, марихуана и дъвка. Поне „дъвката на мечтите“ изглежда е дар със заложен капан и е твърде опасен за хората, които злоупотребяват с него.

Той направи крачка към Гьоринг. Немецът се полюшваше с притворени очи и увиснала долна челюст.

— Ти знаеш кой съм. Пътувам под друго име и си имам причини за това. Помниш ли Спрус, един от твоите роби? След като ти беше убит, съвсем случайно разкрихме, че той е един от онези, които някак са възкресили всички мъртви хора. Наричаме ги Етичните, не успяхме да измислим по-подходящо име. Гьоринг, слушаш ли ме?

Немецът кимна.

— Спрус се самоуби, преди да измъкнем от него всичко, което искахме да знаем. По-късно някои от неговите съратници дойдоха в нашата територия и приспаха всички, вероятно с някакъв газ, искали са да ме отведат със себе си в тяхната щабквартира, където и да се намира тя. Но те ме изпуснаха. Бях отпътувал с търговска цел нагоре по Реката. Когато се върнах, разбрах, че те ме търсят и оттогава все бягам. Гьоринг, чуваш ли какво ти говоря?