Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 102

— Херман Гьоринг! Не мърдай и не се опитвай да викаш! Ще те убия!

Бледосините очи на Гьоринг изглеждаха тъмни в сенките, но бледостта на неговия ужас сякаш блестеше по лицето му. Той се разтрепери и понечи да се надигне, но падна назад, когато усети потъващото в плътта му острие.

— Откога си тук? — попита Бъртън.

— Кой?… — промълви Гьоринг на английски и очите му зейнаха още по-широко. — Ричард Бъртън? Сънувам ли? Ти ли си?

Бъртън позна миризмата на „дъвката за мечти“ в дъха на Гьоринг и във вонята на просмуканата от пот постеля. Немецът беше забележимо по-слаб от последния път, когато го видя.

Гьоринг каза:

— Не знам откога съм тук. Кое време е?

— Доколкото мога да позная — остава час до разсъмване. Сега е денят след празника на Възкресението.

— Значи съм тук от три дни. Може ли да пийна вода? Гърлото ми е сухо като ковчег.

— Нищо чудно. Ти си един жив труп, щом си се пристрастил към дъвката.

Бъртън се надигна и махна с асегаито към гърнето от печена глина върху малката бамбукова маса.

— Щом искаш, пий. Но не се опитвай да правиш глупости.

Гьоринг стана тромаво и се запрепъва към масата.

— Твърде слаб съм да се бия с тебе, дори и да исках.

Той отпи шумно от гърнето и си взе ябълка от масата.

— Какво правиш тук? Мислех си, че съм се отървал от тебе.

— Първо ти отговори на въпроса ми — каза Бъртън — и побързай. Да знаеш, че за мен си проблем, който никак не ми харесва.

20

Гьоринг задъвка, спря, изгледа го и каза:

— Защо пък да съм ти проблем? Нямам никакво влияние тук, а и нищо не мога да ти направя. Аз съм само гост. Страхотно почтени типове са тези хорица. Въобще не ми досаждаха, освен от време на време да ме питат добре ли съм. Но не знам докога ще ме понасят, без да си заработя престоя.

— Не си излизал от колибата? — учуди се Бъртън. — А кой ти зареждаше граала вместо тебе? И как се докопа до такива количества дъвка?

Гьоринг се усмихна лукаво.

— Имам си запаси от последното място, където бях. Трябва да е на около хиляда мили нагоре по Реката.

— Не се и съмнявам, че си ги отнемал насила от нещастните роби. Но щом си прекарвал толкова добре там, защо си отиде от онова място?

Гьоринг заплака. Сълзите се стичаха по скулите, капеха на гърдите му, раменете му трепереха.

— Аз… аз бях принуден да си тръгна. Вече не бях полезен на другите. Изтървах им юздите — много време загубих в пиене, пушех марихуана и дъвчех този наркотик. И ми казаха, че много съм бил омекнал. Щяха да ме убият или да ме превърнат в роб. И аз се измъкнах една нощ… откраднах лодка. Отървах се здрав и читав, продължих чак докато стигнах тук. Размених част от запасите си със Севиър срещу разрешение да остана две седмици.

Бъртън изгледа с любопитство Гьоринг.

— Ти добре си знаел какво ще ти се случи, ако взимаш прекалено много от дъвката. Кошмари, видения, халюцинации. Пълно умствено и физическо падение. Сигурно си виждал да се случва с други хора.