Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 17

— Сигурна ли си?

— Изглежда, снимката е била направена там, където е било разчленено тялото.

Не бях свикнала с присъствието на друг човек в уединеното ми работно място и почувствах, че притеснението ми нараства.

— Това ли е трупът, който видя днес?

— Тази снимка е направена наскоро след смъртта — казах аз. — Да, това е трупът от сметището.

— Откъде знаеш?

Очите му бяха приковани в екрана. Той придърпа стола, за да се намести по-удобно, и големите му крака събориха натрупаните на пода книги. Но когато взе папките от единия край на бюрото ми и ги премести в другия, вече не се сдържах.

— Сложила съм нещата си там, където искам да бъдат — казах многозначително и върнах папките на първоначалното им място.

— Успокой се де — рече той, сякаш това нямаше значение. — Откъде да знаем, че снимката не е фалшификат?

Той отново премести папките и този път наистина се ядосах.

— Трябва да станеш, Марино. Не позволявам на никого да седи на бюрото ми. Вбесяваш ме.

Той ме погледна гневно и стана от стола ми.

— Направи ми една услуга. Следващия път извикай друг, когато имаш проблем.

— Опитай се да бъдеш разумен…

Марино избухна:

— Не! Ти бъди разумна и престани да бъдеш толкова сприхава, по дяволите! Нищо чудно, че с Уесли си имате проблеми.

— Марино — предупредих го, — ти току-що прекрачи границата и по-добре спри.

Той не каза нищо. Само се огледа, като продължаваше да се поти.

— Да се върнем на снимката — казах аз и седнах на стола си. — Не мисля, че е фалшификат. И смятам, че това е трупът от сметището.

— Защо? — попита той. Не искаше да ме погледне. Беше пъхнал ръце в джобовете си.

— Ръцете и краката са отрязани през костите, а не в ставите. Има и други прилики. Същата жена е. Освен ако друга жертва с подобно телосложение не е била убита и разчленена по същия начин и ние още не сме я намерили. И не знам как някой може да направи такъв фалшификат, без да знае как е била разчленена жертвата. Да не говорим, че случаят още не е оповестен по новините.

— По дяволите! — Лицето му беше тъмночервено. — А има ли нещо като обратен адрес?

— Да. Някой в „Америка онлайн“ на име смъртдок.

Марино се заинтригува достатъчно, за да забрави гнева си.

— Съобщението съдържаше само една дума. Десет — добавих аз.

— Така ли?

Той ме погледна замислено.

— Ако броим убийствата в Ирландия, това е десетото. Имаш ли разпечатка?

— Да. А случаите в Дъблин и вероятната им връзка с първите четири тук бяха споменати в новините. — Дадох му разпечатката. — Всеки може да е знаел за това.

— Няма значение. Ако предположим, че убиецът е един и същ и отново е нанесъл удар, той много добре знае колко души е убил. Но не разбирам как е знаел къде да ти изпрати този файл.

— Няма да е трудно да се досети какъв е адресът ми в „Американ онлайн“. Името ми.

— Господи, не мога да повярвам, че си го направила — отново избухна той. — Това е все едно да използваш рождената си дата за код на алармената си система.