Читать «Необикновена зараза» онлайн

Патриша Корнуел

Необикновена зараза

На Естър Нюбърг

Въображение, а не страх

„Тогава дойде при мене един от седемте Ангели, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви…“

Откровението на Йоана 21:9

1.

Нощта в Дъблин беше студена и вятърът стенеше отвъд стените на стаята ми, досущ милион гайди. Старите прозорци скърцаха като прелитащи призраци. Разместих възглавниците още веднъж и най-сетне легнах по гръб върху ленените ирландски чаршафи. Но сънят така и не идваше и в съзнанието ми отново се появиха образите на видяното през деня — трупове без крайници и глави. Надигнах се, обляна в пот.

Запалих лампите и пред очите ми отново се материализираха тапицираните в тъмночервени карета дървени мебели в хотел „Шебърн“. Облякох халата си и погледнах телефона. Беше два след полунощ. В Ричмънд, Вирджиния, бе пет часа по-рано и Пит Марино, шефът на отдел „Убийства“ в градската полиция, сигурно беше буден. Вероятно гледаше телевизия, пушеше и ядеше нездравословна храна, освен ако не патрулираше по улиците.

Набрах номера му и той отговори веднага, сякаш седеше до телефона.

— Шега или почерпка?1 — каза Марино, който явно беше добре почерпен.

— Малко си подранил — рекох аз и мигновено съжалих за обаждането.

— Ти ли си, докторе? Върна ли се в Ричмънд?

— Още съм в Дъблин. Каква е тази врява при теб?

— Събрали сме се няколко типа с толкова грозни лица, че не ни трябват маски. Затова всеки ден е Вси светии. Хей! Буба лъже! — изкрещя той.

— Винаги мислиш, че някой лъже — чу се глас. — Това е защото твърде дълго си бил детектив.

— Какви ги дрънкаш? Марино не може да разследва дори собствения си задник.

Чу се бурен смях и подигравателните пиянски забележки продължиха.

— Играем покер — уведоми ме Марино. — Колко е часът там, по дяволите?

— Едва ли ще искаш да знаеш — отговорих аз. — Имам неприятна новина, но моментът, изглежда, не е подходящ.

— Не, не. Чакай малко. Ще преместя телефона. Мамка му. Шнурът пак се е заплел. По дяволите. — Чуха се тежки стъпки и скърцане от преместване на стол. — Така е по-добре. Какво има?

— Днес обсъдих с патолога случаите в сметищата. И все повече се убеждавам, че серийните убийства и разчленявания са дело на същия човек, когото издирваме във Вирджиния.

— Тихо, момчета! — повиши тон Марино.

Чух го, че премества стола си още по-надалеч от веселата компания, и протегнах ръка към чашата с уиски.

— Доктор Фоли работи по петте случая в Дъблин — продължих аз. — Видях труповете. Гърбовете са разрязани хоризонтално през петия прешлен. Ръцете и краката са отрязани през ставите и това е необикновено, като вече подчертах. Жертвите са от различни раси, на възраст между осемнайсет и трийсет и пет години. Всички са идентифицирани и класифицирани като убийства с неуточнен предмет. Главите и крайниците не са намерени, а останките са открити в частни сметища.

— По дяволите. Звучи познато.

— Има други детайли, но приликата е очевидна.

— Тогава убиецът може сега да е в Съединените щати. В края на краищата се оказа добре, че отиде в Дъблин.