Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 16

Заобиколих купчините списания, очакващи да бъдат прочетени, и дебелите учебници по медицина, които бях купила наскоро, но още не бях наредила на лавиците, и седнах зад бюрото. Това беше помещението, където прекарвах най-много време, когато бях вкъщи, затова там имаше камина и големи прозорци, гледащи към един скалист завой на река Джеймс.

Включих се в „Америка онлайн“ и ме поздрави механичен мъжки глас, който ми съобщи, че имам поща. Бях получила информация за различни разследвания, съдебни процеси, професионални съвещания и статии от списания, и едно съобщение от човек, когото не познавах. Потребителското му име беше смъртдок. Мигновено ме обзе безпокойство. Нямаше описание на съобщението, което ми изпращаше този човек, а когато го отворих, там имаше само една дума: десет.

Имаше прикрепен графичен файл и аз го отворих. На екрана започна да се материализира цветен образ. Осъзнах, че гледам снимка на пепелявосива стена и края на маса с бледосиня покривка, изцапана с нещо червено. Сетне на екрана се появи червена рана с неравни краища, последвана от окървавена плът и зърна на гърди.

Ужасена се вторачих в снимката, после грабнах телефонната слушалка.

— Марино, мисля, че трябва да дойдеш веднага.

— Какво има? — разтревожено попита той.

— Има нещо, което трябва да видиш.

— Добре ли си?

— Не знам.

— Чакай. Идвам.

Направих разпечатка на файла и го запаметих на твърдия диск, защото се уплаших, че може да изчезне. Докато чаках Марино, намалих осветлението в кабинета, за да изпъкнат по-ярко детайлите и цветовете на снимката. Мислите ми трескаво препускаха в различни посоки, докато гледах кървавата рана, макар да бях свикнала с такива неща. Други лекари, учени, юристи и полицаи често ми изпращаха подобни снимки по Интернет и ме молеха да направя оглед на сцени на престъпления, органи, рани, диаграми, дори на анимационни възстановки на случаи, които щяха да бъдат представени в съда.

Тази снимка можеше да е изпратена от някой детектив или мой колега. Можеше да е от прокурор или служител на отдел „Серийни убийства и отвличания на деца“ във ФБР. Но нещо в нея не беше наред. Не познавахме сцената на престъплението в този случай, а знаехме само сметището, където бе изхвърлена жертвата, и разполагахме с боклука, намерен около нея, и с разкъсания найлонов чувал. Само убиецът или някой друг, замесен в престъплението, можеше да ми е изпратил този файл.

След петнайсет минути, почти в полунощ, на вратата ми се позвъни. Скочих от стола и хукнах да отворя на Марино.

— Сега пък какво има, по дяволите? — веднага попита той.

Сивата му фланелка беше опъната по едрото тяло и големия корем. Беше с широки къси панталони, маратонки и три четвърти чорапи. Долових миризмата на застояла пот и на цигари.

— Ела — казах аз.

Марино тръгна след мен. Влязохме в кабинета и когато видя какво има на компютърния екран, той седна на стола ми, вторачи се в снимката, намръщи се и попита: