Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 142

Той отново се поколеба — този път по-дълго — и за миг очите му се изпълниха със състрадание към мен. Имаше такъв вид, сякаш и той щеше да се разплаче.

— Кей, Марк не е бил с мъж, а с жена.

— Друг агент на ФБР?

— Не.

— Какви ги приказваш?

Постепенно и бавно прозрях истината, може би защото не исках да повярвам.

— Не исках ти да разбереш — продължи Уесли. — Според мен не беше необходимо да знаеш, че Марк е бил с друга жена, когато е умрял. Излизали са от хотел „Гроувнър“, когато бомбата е избухнала. Атентатът не е имал нищо общо с него. Марк е бил там случайно.

— Коя беше тя? — Изпитах облекчение и в същото време ми се догади.

— Казваше се Джули Макфий. Трийсет и една годишна адвокатка от Лондон. Вероятно са се запознали покрай случая, върху който той е работел. Или може би чрез друг агент. Не съм сигурен.

Погледнах го в очите.

— Откога знаеше за тях?

— От известно време. Марк щеше да ти каже. Не беше моя работа. — Уесли докосна лицето ми и избърса сълзите ми. — Съжалявам. Нямаш представа какво изпитвам. Сякаш страданията ти бяха малко.

— В известна степен това улеснява нещата.

Момиче и момче в черни кожени дрехи заключиха багажа си в едно шкафче. Изчакахме ги да се отдалечат.

— Всъщност това беше типично за взаимоотношенията му с мен. — Чувствах се изтощена и нямах сили да разсъждавам. Изправих се. — Той не можеше да се обвърже напълно и да поеме риск. Никога не би го направил. И за никого. Марк пропусна толкова много неща и това ме натъжава най-много.

Навън беше влажно и духаше смразяващ вятър. Опашката от таксита пред гарата изглеждаше безкрайна. Вървяхме, хванати за ръце. Купихме си безалкохолни напитки, защото по английските улици никой не може да пие алкохол. Пред Бъкингамския дворец имаше конна полиция, а в Сейнт Джеймс Парк маршируваха пазачи с огромни шапки от меча кожа. Туристите ги снимаха. Клоните на дърветата се поклащаха. Докато вървяхме към хотел „Атениум“ на Пикадили, тътенът на барабаните постепенно заглъхна.

— Благодаря — казах аз и го прегърнах през кръста. — Обичам те, Бентън.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5838

Издание:

Патриша Корнуел. Необикновена зараза

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2000

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-095-7

1

На 31 октомври, Денят на вси светии, маскирани деца обикалят от къща на къща и искат бонбони с този традиционен въпрос, който означава, че ще скроят номер на стопанина, ако не ги почерпи. — Б.пр.

2

Псевдоним на масовия убиец Дейвид Берковиц (род. 1953 г.), който през 1976 г. и 1977 г. убива и ранява седем души в Ню Йорк Сити и изпраща писма до вестниците, признавайки извършването на престъпленията си. — Б.пр.

3

Различни растения с миризма на мускус. — Б.пр.

4

„Благословена земя“, вилата на Елвис Пресли в Мемфис, Тенеси. — Б.пр.

5

Теодор Качински, самотник, учител по математика, обвинен през 1996 г. в четири бомбени атентата, убили двама и ранили други двама души. — Б.пр.