Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 138

— Вариолата не беше единствената екзотична болест, която имам в изследователските си архиви. Колекционирам ги. Всъщност предполагах, че някой ден може да осъществя важен проект. Да изследвам най-страшните вируси на света и да науча нещо повече за човешката имунна система, което да ни спаси от други напасти като СПИН. Мислех, че може да получа Нобелова награда. — Филис се успокои, сякаш беше доволна от себе си. — Не, не бих казала, че в Бирмингам намерението ми беше един ден да предизвикам епидемия.

— Е, наистина не успя да го направиш.

Очите й се присвиха.

— Никой не се е разболял, освен хората, които са използвали спрея за лице — добавих аз. — Аз бях изложена няколко пъти на риск при аутопсиите, но ми няма нищо. Вирусът, който си създала, заразява само човека, пряко изложен на въздействието му, и не се възпроизвежда. Няма вторична инфекция. Няма епидемия. Ти създаде само паника, болест и смърт за няколко невинни жертви. И съсипа рибната индустрия на малък остров, населен с хора, които вероятно не са и чували за Нобелови награди.

Облегнах се назад и изпитателно се вторачих в нея, но тя изглеждаше невъзмутима.

— Защо ми изпращаше снимки и съобщения? — попитах аз. — Снимки, правени в твоята трапезария, на онази маса. Кой беше опитното ти морско свинче? Възрастната ти немощна майка? Напръскала си я с вируса, за да видиш дали ще подейства? И когато тя се е разболяла, си я застреляла в главата. А после си я разчленила с трион за аутопсии, за да не свърже никой смъртта й с евентуално замърсяване на продукти.

— Мислиш се за много умна — каза Филис или смъртдок.

— Убила си родната си майка и си я увила в покривка, защото не си могла да я гледаш, докато я режеш.

Пейджърът ми иззвъня. Погледнах го и видях номера на Марино. Извадих клетъчния си телефон, без да откъсвам очи от Филис.

— Проследихме караваната до производителя и оттам до един адрес в Нюпорт Нюз — каза той. — Мислех, че ще искаш да знаеш. Агентите на ФБР ще бъдат там всеки момент.

— Щеше ми се агентите да бяха направили това разкритие малко по-рано. Ще ги посрещна на вратата.

— Какво каза?

Изключих телефона.

— Свързах се с теб, защото знаех, че ще ми обърнеш внимание. — Краудър говореше все по-високо. — И за да те накарам да се заловиш с нещо и поне веднъж в живота си да загубиш. Великата главна съдебна лекарка!

— Ти ми беше колега и приятелка.

— Аз те ненавиждам! — Лицето й се зачерви от гняв. — Винаги съм те мразила! Системата беше благосклонна към теб. Ти получаваше всичкото внимание. Великата доктор Скарпета! Легендата! Но виж сега кой спечели. Накрая те надхитрих, нали?

Не казах нищо.

— Преметнах те, нали? — Филис взе шишенце аспирин и извади две хапчета. — Доведох те до вратата на смъртта и те накарах да чакаш в киберпространството. Да чакаш мен! — победоносно каза тя.

Нещо метално шумно изтрака по външната врата. Блъснах стола си назад.

— Какво ще направят? Ще ме застрелят ли? А може би ти ще ме застреляш? Обзалагам се, че носиш пистолет в чантата си. — Филис изпадна в истерия. — И аз имам пистолет. В другата стая. Ей сега ще отида да го взема.