Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 136

— Сигурно ти е било трудно да съчетаваш грижите с кариерата — казах аз, докато разглеждах една снимка, на която Филис се смееше и държеше пъстърва.

— Влез и седни. Дай да занеса това в кухнята.

— Не, не. Покажи ми къде да го оставя. Не изразходвай силите си.

Минахме през трапезария, която явно не бе използвана от години. На тавана нямаше полилей и над прашната маса висяха оголени жици. Пердетата бяха заменени с щори. Влязохме в голямата старомодна кухня и косите ми настръхнаха. Запазих спокойствие и оставих яхнията на плота.

— Чай? — попитах аз.

Тя вече не кашляше и макар че може би беше болна, това не беше истинската причина да не ходи на работа.

— Нищо? — добавих аз.

Филис ми се усмихна, но очите й останаха проницателни и когато седнахме на масата, аз трескаво започнах да се мъча да измисля какво да направя. Безпочвени ли бяха подозренията ми? Или трябваше да се досетя по-рано? С Филис бяхме приятелки от повече от петнайсет години. Бяхме работили заедно по безброй случаи, бяхме споделяли информация и бяхме изразявали съчувствието си като жени. Навремето заедно пиехме кафе и пушехме. Намирах я за очарователна и умна и никога не бях усещала в нея нещо зловещо. А после се сетих, че съседите дават точно такива описания на хората, които се оказват серийни убийци, агресивни педофили и изнасилвачи.

— И така, нека да поговорим за Бирмингам — казах аз.

— Добре. — Филис вече не се усмихваше.

— Намерен е замразеният източник на болестта. На шишенцата има етикети с надпис 1978 година, Бирмингам. Питам се дали в лабораторията там не са правели експерименти с мутирали вируси на едра шарка. Ако знаеш нещо по този въпрос…

— През 1978 година не бях там — прекъсна ме тя.

— Мисля, че си била, Филис.

— Няма значение — каза тя, стана и сложи един чайник на печката.

Не казах нищо. Филис отново седна.

— Аз съм болна. И ти вече трябва да си болна — каза тя и разбрах, че не говори за грипа.

— Изненадана съм, че не си разработила ваксина, преди да се заловиш с всичко това. Струва ми се малко безразсъдно за прецизен човек като теб.

— Нямаше да се нуждая от ваксина, ако онзи негодник не бе нахлул и не бе съсипал всичко. Мръсна, гадна свиня!

— Докато разговаряше с мен по „Америка онлайн“, нали? Тогава, когато остана на линията, но не отговори, защото той бе започнал да разбива вратата ти. И ти го застреля и избяга с твоя микробус. Предполагам, че си отишла на Джейнс Айланд, за да прехвърлиш вирусите в нови епруветки и да ги нахраниш.

Започнах да се ядосвам. Филис се правеше, че не й пука, но едва ли беше така.

— След като толкова години си се занимавала с медицина, хората не са ли нещо повече за теб от предметни стъкла и петриеви панички? Какво стана с лицата им, Филис? Видях хората, които си заразила. Възрастна жена, починала в самота в изцапаното си легло, без никой да чуе виковете й за вода. А сега и Уинго, който не ми позволява да го видя. Свестен млад мъж, който умира. Ти го познаваш! Той е идвал в лабораторията ти! Какво лошо ти е направил?