Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 137

Тя не се трогна, но също започна да се ядосва.

— Оставила си на Лила Прюит спрей „Вита“ в една от дървените кутии, откъдето е продавала рецептите си за четвърт долар. Кажи ми, ако не съм разбрала правилно. Тя се е зарадвала, че е получила такова хубаво нещо безплатно, и е напръскала лицето си. Държала е флакона на нощното си шкафче и го е използвала винаги, когато е чувствала болка.

Колегата ми мълчеше. Очите й блестяха.

— Вероятно си доставила наведнъж всичките си болестотворни бомби на остров Танжер — продължих аз. — Сетне си пуснала флакони за мен и за персонала ми. Какъв беше планът след това? Да заразиш целия свят?

— Може би.

— Защо?

— Първо другите ми сториха зло. Зъб за зъб.

— Какво толкова са ти направили? — С усилие контролирах гласа си.

— Бях в Бирмингам, когато се случи инцидентът. Намекнаха, че отчасти вината е моя, и бях принудена да напусна. Беше абсолютно несправедливо. Прекъснаха кариерата ми, когато бях млада и нямаше кой да ми помогне. Бях уплашена. Родителите ми бяха заминали за Съединените щати, за да живеят тук, в тази къща. Те обичаха природата. Екскурзии, риболов. — За миг Филис се вторачи в празното пространство, сякаш се върна в онези дни, после очите й се съсредоточиха върху мен. — Работих усилено. Намерих си друга работа в Лондон, но много под нивото, на което бях. Не беше справедливо. Вирусологът предизвика инцидента. Но защото аз бях там в онзи ден и защото той се самоуби, беше лесно да прехвърлят вината върху мен. Пък и бях съвсем млада.

— Ти си откраднала вируса, преди да напуснеш.

Тя се усмихна студено.

— И си го съхранявала през всичките тези години?

— Не е трудно, когато го сложиш в замразен азот и непрекъснато го наблюдаваш. Аз спасих вируса.

— Защо?

— Защо ли? — Филис повиши тон. — Аз работех върху вируса, когато се случи инцидентът. Той беше мой. Затова го взех заедно с резултатите от другите ми експерименти. Защо да ги оставям? Хората там не бяха достатъчно умни, за да направят онова, което постигнах аз.

— Но вирусът не е точно на едра шарка.

— По-лош е, нали? — Устните й потрепериха от вълнение, когато си припомни онези дни. — Присадих ДНК на маймунска шарка върху генома на вариолата.

Филис се уморяваше все повече. Ръцете й трепереха, докато бършеше носа си с кърпа.

— И после, в началото на новата академична година, не ме избраха за декан на факултета — продължи тя, а в очите й блеснаха сълзи на гняв.

— Филис, не е честно…

— Млъкни! — изкрещя тя. — След всичко, което бях дала на онзи проклет медицински факултет? Аз съм най-старшата. Обучавала съм всички, включително теб. А те дадоха поста на мъж, защото аз не съм лекар. Аз съм само доктор на науките — иронично добави Филис.

— Избраха патолог, който е завършил Харвард и напълно отговаря на изискванията — заявих аз. — Пък и какво толкова? Няма оправдание за онова, което направи. Да запазиш жив вирус през всичките тези години, за да извършиш това!

Чайникът започна да свири пронизително. Станах и изключих котлона.