Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 134

Бях съсипана и ми беше трудно да работя върху другите случаи, защото този изглеждаше безкраен. Разбрахме, че мъртвият мъж в караваната не е смъртдок. Отпечатъците от пръсти го идентифицираха като скитник, извършил множество престъпления — кражби, наркотици и две нападения и опит за изнасилване. Беше пуснат под гаранция и с помощта на джобно ножче бе отворил вратата на караваната. Никой не се съмняваше, че е бил убит.

В осем и петнайсет влязох в кабинета си. Роуз ме чу и се показа на прага.

— Надявах се, че ще си починеш — каза тя, както винаги разтревожена за мен.

— Починах си. Благодаря — усмихнах се аз и загрижеността й ме накара да се засрамя и да изпитам чувство за вина. — Има ли нещо ново?

— Не и за остров Танжер. — Видях безпокойството в очите й. — Опитай се да не мислиш за това. Тази сутрин докараха пет трупа. Погледни колко папки има на бюрото ти. Ако изобщо можеш да го видиш. И съм изостанала две седмици с кореспонденцията, защото не си тук да ми диктуваш.

— Знам, Роуз, знам — раздразнено казах аз. — Но всичко по реда си. Опитай пак да се свържеш с Филис. И ако отново ти кажат, че отсъства, защото е болна, поискай номер, на който мога да я намеря. От няколко дни звъня в дома й, но никой не отговаря.

— Ако я намеря, искаш ли да говориш с нея?

— Разбира се.

Петнайсет минути преди да тръгна за съвещанието на персонала, Роуз успя да ме свърже с Филис Краудър.

— Къде си, за бога? И как си? — попитах аз.

— Проклет грип. Гледай да не го хващаш.

— Вече го хванах и дори се отървавам от него. Търсих те в дома ти в Ричмънд.

— О, аз съм в къщата на майка ми в Нюпорт Нюз. Нали знаеш, че работя четири дни в седмицата и от години прекарвам тук останалите три.

Не знаех това, но от друга страна, не бяхме разговаряли по този въпрос.

— Филис, съжалявам, че те притеснявам, особено след като не си добре, но ми трябва помощта ти. През 1978 година в една лаборатория в Бирмингам, Англия, е имало инцидент. Ти си работила там. Прочетох каквото можах по случая и знам само, че една фотографка е работила в лабораторията за изследване на едра шарка…

— Да, да — прекъсна ме тя. — Знам всичко за това. Предполага се, че фотографката се е заразила през вентилационен отдушник и е умряла. Вирусологът се самоуби. Случаят непрекъснато се цитира от хора, които настояват да се унищожат всички замразени смъртоносни вируси.