Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 118
Патриша Корнуел
„огледалце огледалце на стената къде беше“
— Копеле! — изкрещях аз.
Днес се бяха случили твърде много неща. Цялото тяло ме болеше. Виеше ми се свят и бях напълно изтощена. Затова не биваше да влизам в онзи чат рум, където започнах да го чакам, сякаш всичко беше наред. Трябваше да оставя това за по-късно. Но аз известих присъствието си, замислих се какво да му кажа и зачаках. Чудовището се появи.
Но той не отговори. Не излезе от чат рума, но не каза нищо повече. Замислих се за взвод 19 и се замолих на бога да слушат и да проследят звяра до леговището му. Мина половин час и телефонът ми иззвъня.
— Ти си гений! — Луси беше толкова развълнувана, че викът й причини болка в ушите ми. — Как, по дяволите, успя да го задържиш толкова дълго?
— Какво искаш да кажеш? — изумена попитах аз.
— Цели единайсет минути. Печелиш наградата.
— Говорих с него само две минути. — Опитах се да охладя челото си с опакото на ръката си. — Не знам какво имаш предвид.
— Намерихме копелето! — Луси бе изпаднала в екстаз. — Къмпинг за каравани в Мериленд. Агентите от Солзбъри вече са тръгнали натам. Джанет и аз ще отидем със самолет.
Преди да стана сутринта, Световната здравна организация разпространи още едно международно предупреждение за ароматизирания спрей за лице „Вита“. Организацията увери хората, че вирусът ще бъде елиминиран и скоро ще има ваксина. Но паниката започна.
Историята на вируса, наречен от медиите „мутантна шарка“, беше на първите страници на „Нюзуик“ и „Таймс“. Сенатът сформира комисия, а Белият дом обмисляше извънредни мерки. „Вита“ се разпространяваше в Ню Йорк, но производителят беше французин.
Рибарите се опитваха да избягат от остров Танжер с лодките си и Бреговата охрана бе върнала още бегълци от гари, намиращи се далеч на юг във Флорида. Не знаех всички подробности, но чух, че в залива Чесапийк имало стълкновение между силите на реда и жителите на остров Танжер. Лодките им бяха закотвени и не плаваха за никъде.
Центърът за контрол и превенция на заболяванията бе изпратил екип от лекари и медицински сестри в дома на Уинго и новината се разчу. Вестникарските заглавия я съобщиха с огромни букви и хората започнаха да се евакуират от града, който би било трудно, дори невъзможно, да се постави под карантина. Бях разтревожена и болна и се наливах с горещ чай.