Читать «Необикновена зараза» онлайн - страница 116

— Наистина ли мислиш така?

— Да, сигурна съм.

В този момент го повикаха по радиостанцията.

— Тук 51 — каза той и оправи колана с револвера си.

— Има ли нещо ново за обира?

— Още чакам.

Роб Рой прекъсна връзката и се обърна към мен.

— Нямаш съмнения, че този младеж не е извършил никакво престъпление, така ли?

Кимнах.

— Никакви. Убиецът, който е разчленил онази жена, общува с мен по Интернет. Плезънтс дори не знае какво е това. Има и много други неща, които сега не мога да ти обясня. Но повярвай, Кийт Плезънтс няма нищо общо с онези престъпления.

— Сигурна си за Ринг, нали? Трябва да е така, щом търсиш помощта ми.

— Колко пъти да ти го казвам?

Той хвърли салфетката си на масата.

— Такива неща наистина ме вбесяват. Никак не обичам, когато затворят невинен човек в ареста ми и някакво ченге се гаври с нас, останалите.

— Познаваш ли Кичън, собственика на сметището?

— Разбира се.

— Някой трябва да поговори с него да не уволнява Кийт. Трябва да поправим грешката.

— Аз ще го направя.

Роб Рой извади портфейла си, остави пари на масата и гневно излезе. Аз останах да изпия чая си. Когато намерих бакалия на шосе 460 и спрях да купя мляко, шоколадово мляко със сироп, зеленчуци и супа, главата ме болеше и челото ми пареше.

Тръгнах между щандовете и докато се усетя, количката ми се напълни с всичко от тоалетна хартия до месни деликатеси. После извадих карта и адреса, който ми бе казал Плезънтс. Майка му живееше недалеч от главното шосе и когато отидох, спеше.

— О, боже. Не исках да ви будя.

— Кой е? — попита тя, след като открехна вратата и се вторачи в мрака.

— Доктор Кей Скарпета. Не се…

— Какъв лекар сте?

Госпожа Плезънтс беше съсухрена и прегърбена. Лицето й беше сбръчкано. Дългите й посивели коси се развяваха като паяжина и аз се замислих за сметището и за възрастната жена, която смъртдок бе убил.

— Влезте. — Тя бутна вратата. Изглеждаше уплашена. — Добре ли е Кийт? Не му се е случило нищо, нали?

— Преди малко го видях. Добре е — уверих я аз и взех покупките.

— Ох, това момче. — Тя поклати глава и ме покани в малкия си подреден дом. — Какво да правя? Той е всичко, което имам на този свят.

Госпожа Плезънтс беше уплашена и разстроена, но не искаше да го покаже.

— Знаете ли къде е Кийт? — внимателно попитах аз.

Влязохме в кухнята, където имаше малък стар хладилник и газова печка. Госпожа Плезънтс не отговори и започна да слага продуктите в хладилника, като събори на пода целина и моркови.

— Дайте да ви помогна — казах аз.

— Той не е направил нищо лошо. — Тя се разплака. — Сигурна съм в това. Но онзи полицай не иска да го остави на мира. Непрекъснато идва тук, тропа на вратата и се заяжда с Кийт.

Госпожа Плезънтс застана в средата на кухнята и почна да бърше сълзите си с ръце.

— Кийт каза, че обичате шоколадово мляко. Ей сега ще ви направя — казах аз и взех чаша и лъжица. — Утре ще си бъде вкъщи. И мисля, че следователят Ринг вече няма да ви безпокои.