Читать «Смяна на сцената» онлайн - страница 24

Той застана пред бюрото ми и ме погледна злорадо — малките му очички приличаха на червени въглени изпълнени с жестока омраза.

Бавно, той започна да разкопчава колана си. — Това, Евтинийке, е разплатата…

Но дотогава аз бях преодолял първия шок и действах бързо.

Ако беше влязъл с развързан колан щеше да ме прикове, но той искаше да ме види как се свивам от страх.

Изправих се, ритнах стола, сграбчих брадвата и го ударих с едно рязко движение.

Не ми пукаше дали щях да го убия. Ударих го с цялата сила на двете си ръце и с цялата тежест на тялото си. Моята жестокост беше равна на неговата.

Брадвата улучи лицето му от страни. Два предни зъба изхвърчаха и паднаха на бюрото ми. Кръв се ливна от носа му. Челюстта му се отпусна и провисна. Той падна, очите му се затвориха и от него остана една смачкана, воняща купчина просната на пода.

Дори не спрях да го погледна. Заобиколих бюрото като буйстващ бик с раздиращата въздуха, окървавена брадва.

Седемте му приятелчета се разпръснаха в коридора. Аз удрях наляво и надясно. Бях обезумял от ярост. Те бягаха, събаряйки се един друг, за да стигнат до стълбите. Аз ги преследвах като удрях техните снижаващи се гърбове до втория етаж.

След това спрях докато те продължиха да трополят надолу като подплашени плъхове.

По вратите започнаха да се подават лица. Хората ме зяпаха, докато се изкачвах по стълбите обратно в канцеларията.

Не исках да го докосвам, но трябваше да го изнеса. Сграбчих мръсната му, мазна коса и задърпах безчувственото му тяло по коридора и по стълбите. След това го ритнах и той се претърколи няколко пъти, и накрая се приземи с трясък на долната площадка. Остана да лежи с кървящ нос, изпотрошен до край.

Върнах се в канцеларията, поставих брадвата в един от шкафовете и се обадих на ченгетата.

Попитах за главния полицай.

— Тук е Кар… спомняте ли си? Хиляда и петстотинте долара?

Слушах тежкото му дишане, докато той попиваше тази информация.

— Какво има този път? — попита той накрая.

— Спуки дойде да ме навести — казах аз. — Искаше да промени формата на лицето ми с колана си. Трябваше да бъда малко по-грубичък с него. Мисля, че трябва да изпратите линейка… той изглежда ще има нужда от незабавни грижи и внимание — казах аз и затворих слушалката.

За няколко мига останах без да мърдам, за да се съвзема. Погледнах ръцете си, които лежаха върху попивателната хартия на бюрото ми. Не трепереха. Чувствах се напълно отпуснат, като че ли бях изиграл добра серия голф и това ме учуди. Цялата ожесточена битка беше продължила две минути. Бях направил нещо, което преди три седмици, дори по малко, бих сметнал за невъзможно. Бях застанал лице в лице с осем гангстера, бях осакатил единия и прогонил другите. И сега, когато всичко беше свършило не чувствах шок. Всичко, което исках беше една цигара и аз я запалих. След това, тъй като знаех, че Джени щеше да се върне след около час, взех няколко парцала от шкафа и почистих кръвта на Спуки. Докато изхвърлях парцалите в кошчето за боклук чух сирената на линейката.