Читать «Смяна на сцената» онлайн

Всичко започна месец след катастрофата. Можеше да се нарече така. Д-р Мелиш се придържаше към професионалния жаргон, който за мен и за вас се състои само от претенциозни безсмислици. Все пак, той също имаше предвид определението закъснял шок.

Месец преди катастрофата аз се носех в облаците на успеха. Вземете, например, моята работа. Бях робувал за нея и най-накрая я бях получил — главен специалист по продажбите на бижута в първокласните бижутерийни магазини в Парадайс Сити, „Лус и Фремлин“. Те бяха от една класа с „Картие“ и „Ван Клеф и Арпел“. В този град всеки магазин, всяка галерия и бижутерия се стремяха да бъдат от най-добрите, защото този град беше игрален дом на милионери, филмови звезди и фук-льовци, които го превръщаха в сцена за показ на своето богатство.

„Лус и Фремлин“ бяха най-добрите в своя бранш и това, че бях техния експерт по диамантите ми осигуряваше заплата от шестдесет хиляди долара годишно, което не беше малко, дори и за този град, с най-висок стандарт по крайбрежието на Флорида.

Притежавах мерцедес с гюрук, жилище с две спални с изглед към морето, добро банково салдо и осемдесет хиляди долара в акции и облигации.

Имах добър гардероб. Бях висок, смятаха ме за привлекателен, бях също така най-добрия играч на голф и скуош в Кънтри клуба¹. Сега може би разбирате какво имам предвид, когато казвам бях човек в облаците на успеха… но почакайте — на всичко това отгоре имах и Джуди.

Споменавам Джуди на последно място, защото тя беше (забележете, говоря в минало време) моето най-ценно притежание.

Джуди беше хубава, интелигентна и мила брюнетка. Срещнахме се в Кънтри клуба и аз открих, че тя играеше голф доста добре. С шест допълнителни удара тя успяваше да ме бие, а тъй като аз играех с един удар, това означаваше, че тя играе доста добре. Беше дошла от Ню Йорк в Парадайс Сити, за да издирва материали за автобиографията на стария съдия Сойер. Тя бързо се нагоди към Парадайс Сити, стана известна и за няколко седмици стана неразделна част от младата публика на клуба. Минаха четири седмици и тридесет игри голф докато открия, че Джуди беше моето момиче. По-късно тя ми каза, че й е трябвало значително по-кратко време, за да разбере, че аз бях нейният мъж. Сгодихме се.

Когато моят шеф, Сидни Фремлин, чу за годежа, реши да даде прием. Сидни беше един от онези щедри и изумителни хомосексуалисти, които, ако те харесат, дават всичко за теб. Той обожаваше приемите. Каза, че щял да се погрижи за финансовата страна на въпроса и че приемът трябвало да се състои в клуба и абсолютно всички трябвало да бъдат поканени. Аз не бях много въодушевен, но идеята сякаш се понрави на Джуди и аз се съгласих.