Читать «Смяна на сцената» онлайн - страница 26

— Можеше и да го убиеш! — извика тя: — Какво му направи?

— Той стана груб… и аз станах груб — заобиколих бюрото и седнах. — Той си го просеше. Бях в полицията. Те са щастливи като деца на празненството. Така че хайде да забравим Спуки.

— Не! — Гняв, който никога не бях очаквал да видя изпълни погледа й. — Ти се мислиш за герой, нали? Не си такъв! Знам, че ти унищожи неговия мотоциклет! Счупи носа и челюстта му! Ти си точно толкова брутален и жесток, колкото него! Не можеш да останеш тук! Ти разваляш всичко, което аз се опитвам да направя! Искам да се махнеш.

Вперих очи в нея.

— Още малко и ще ми кажеш, че отиваш в болницата, за да му държиш ръката.

— Няма нужда от евтини подмятания. Искам да се махнеш!

Започнах да се ядосвам, но овладях чувствата си.

— Виж, Джени, трябва да погледнеш истината в очите. Гангстери като Спуки трябва да бъдат третирани като животни, каквито в същност са — казах аз. — Представи си, че бях останал на мястото си и му бях позволил да одере плътта от лицето ми с колана си. Тогава щеше ли да ме оправдаеш?

— Ти почти го уби! Не разговаряй с мен! Ставай и си тръгвай!

— Добре — изправих се на крака и заобиколих бюрото. — Ще бъда в хотела още няколко дни.

Отидох до вратата, спрях и я погледнах:

— Джени, лошото на добрите хора е, че рядко са реалисти. Спуки е жестоко животно. Добре… върви и дръж ръката му, ако така ще се чувстваш по-добре. Всеки има право по свой начин да мисли, но внимавай. Все още не се е родило, животно по-опасно и по-жестоко от Спуки.

— Няма да те слушам! — гласът й се повиши. — Моят чичо направи голяма грешка като те изпрати тук! Ти си напълно неподходящ за благотворителна работа! Ти не можеш и никога няма да можеш да осъзнаеш, че хората отвръщат на добротата! Работила съм тук две години, а ти си бил тук десет дни. Ти…

Тогава оставих чувствата си да вилнеят.

— Чакай! — резкият ми глас я стресна и я сряза. — Какво си постигнала с твоята добрина за две години? Хората не оценяват добрината! Това, което искат от теб е талон за храна или подаяние. Те биха приели подаяние дори и ако го захвърлиш срещу тях! Всички тези жени, които идват да ти досаждат са крадци на дребно. Сигурна ли си, че не ти се присмиват? Този твой район е бил тероризиран от Спуки години наред. Дори и полицията не е могла да се справи с него и ти може би ще откриеш, че съм направил повече за тази част на твоя град за десет дни, отколкото, ти за две години.

— Махай се!

Видях, че я бях наранил, но това не ме интересуваше. Бях направил нещо, което никой не е имал смелостта да направи в този мизерен град: бях наредил Спуки Джинкс и го бях наредил добре.

Оставих я и тръгнах обратно към хотел „Бендикс“.

На път към хотела усетих, че хората не се отдръпваха от мен: някои дори ми се усмихваха. Новините пътуваха бързо. Едно ченге, отпуснало крака на ръба на един тротоар, ми намигна приятелски.

Изведнъж бях станал известен в Лусвил, но не се чувствах висок десет фута. Джени беше развалила триумфа ми. Просто не можех да разбера как можеше да бъде толкова глупава.

Чудех се какво щях да правя. Може би, след ден-два тя щеше да се успокои и можехме отново да се съберем. Парадайс Сити ми изглеждаше много далечен. Не исках да се връщам там — поне не сега.