Читать «Смяна на сцената» онлайн - страница 19

Джеймс Хадли Чейс

Отидох при хлапето.

— Работя за госпожица Бакстър — казах аз. — Моята работа е да помагам. Мога ли да направя нещо за…

Стигнах само до тук. Хлапето се изплю в лицето ми.

Нищо драматично не се случи през следващите шест дни. Джени търчеше напред-назад, оставяше жълти формуляри на бюрото, питаше разтревожено дали съм имал проблеми и отново изхвърчаваше.

Беше ми странно как издържа. Притесняваше ме също това, че не правеше никакви усилия да се оправи.

Печатах нейните доклади, картотекирах ги и продължавах да обновявам данните.

Беше се разчуло, че аз съм официалния помощник, защото старите, сакатите и недъгавите започнаха да се обръщат към мен със своите проблеми. Повечето от тях се опитваха да ме измамят, обаче аз вземах имената и адресите им, пишех кратко обобщение на техните проблеми и им казвах, че ще говоря с Джени. След като разбраха, че не могат да ме измамят, те се настройваха приятелски и през следващите четири дена аз се хванах на тази въдица, докато открих, че заради техните бръщолевеници не бях свършил никаква полезна работа и се наложи да им прекъсвам дърдоренето.

За моя изненада открих, че ми харесваше контакта с този странен свят, който не бях си представял, че съществува. Изненадах се, когато получих писмо от Сидни Фремлин, написано с лилаво мастило, в което той питаше как вървят при мен нещата и кога ще се върна в Парадайс Сити.

Едва след като прочетох писмото осъзнах, че съм забравил Парадайс Сити, Сидни и луксозния магазин с богатите, охранени клиенти. Не виждах смисъл да обяснявам на Сидни какво правех в Лусвил. Ако му кажех, той щеше да се поболее от отчаяние, затова му писах, че мисля за него (знаех, че това ще му повлияе добре), че все още съм доста нервен, че Лусвил ми предоставя смяна на обстановката и че скоро пак ще му пиша. Мислех си, че това ще го успокои за седмица-две.

На шестия ден, обаче, обстановката се промени.

Пристигнах в канцеларията, както обикновено, в 9:00 часа. Намерих вратата отворена. С един поглед разбрах, че бравата е била разбита. Моята цялостна работа от последните шест дни, внимателно напечатаните картони, докладите бяха струпани на купчина на пода и върху тях беше излята разтопена смола. Не можеше и да се помисли за спасителна операция — никой не би могъл да се справи с разтопена смола.

На бюрото бяха изписани с моя червен фулмастер следните думи: „Върви си, Евтинийке“.

Бях изненадан от собствената си реакция. Обикновено човек би се ядосал, отчаял или би приел поражението, но аз не реагирах така. Аз охладнях и една жестокост, която никога не бях усещал преди, ме обля. Погледнах работата, която бях свършил и която беше унищожена от някакъв глупав, ожесточен младеж и приех неговото предизвикателство. „Щом ти правиш това с мен, аз ще правя същото с теб“.

Цяла сутрин чистих бъркотията. Работих бързо, тъй като не исках Джени да узнае какво се бе случило. За щастие беше ден за посещения и тя нямаше да се върне преди 17:00 часа. Купих кутия бензин и почистих смолата от пода. Изхвърлих унищожените доклади и картони.