Читать «Смяна на сцената» онлайн - страница 17

Когато Джени пристигна, косата й изглеждаше като че ли всеки момент ще се разпилее, усмивката й не беше така топла, а очите й бяха разтревожени.

— В затвора има големи неприятности — каза тя. — Не искаха да ме пуснат. Една от затворничките побесняла. Двама от пазачите са били ранени.

— Това е ужасно.

Тя седна и ме погледна.

— Да… — направи пауза и след това продължи — всичко наред ли е?

— Разбира се. Няма да познаеш системата, когато намериш време да я погледнеш.

— Някакви неприятности?

— Може и така да се каже. Снощи ме посети един образ — описах й го. — Говори ли ти нещо?

— Това е Спуки Джинкс. — Тя вдигна ръце и ги отпусна безпомощно на скута си. — Този път действа бързо. При Фред се появи след две седмици.

— Фред? Твоят приятел — счетоводителя?

Тя кимна.

— Кажи ми какво се случи — каза тя.

Казах й, но не споменах табакерата. Казах, че Спуки беше дошъл и ми беше казал да не се задържам дълго. Казах й, че и двамата си бяхме разменили заплашителни жестове, след което той си беше отишъл.

— Предупредих те, Лари. Спуки е опасен. По-добре е да напуснеш.

— Как така си останала тук две години? Не се ли е опитвал да те прогони?

— Разбира се, обаче той си има свой особен морален кодекс. Не напада жени и освен това аз му казах, че не може да ме изплаши.

— Мен също не може да ме изплаши.

Тя поклати глава. Кичур коса падна на лицето й. Нетърпеливо тя го забоде на място.

— Не можеш да си позволиш да бъдеш смел в този град, Лари. Не… ако Спуки не те иска тук, трябва да си тръгнеш.

— Сериозно ли говориш?

— Съвсем сериозно… за твое добро. Трябва да си тръгнеш. Аз ще се оправя. Недей да усложняваш нещата. Моля те, върви си.

— Няма да си тръгна. Твоят чичо ме посъветва да сменя обстановката. Съжалявам, че проявявам егоизъм, но се интересувам повече от собствените си проблеми, отколкото от твоите — усмихнах й се. — Откакто съм в този град, не съм мислил за Джуди. Това трябва да е на добро. Ще остана.

— Лари! Може да пострадаш!

— Какво от това? — продължих, нарочно сменяйки темата. — Дойдоха три бабки тук, но не пожелаха да говорят с мен — търсеха теб.

— Моля те, върви си, Лари. Казвам ти, Спуки е опасен.

Погледнах часовника си. Беше дванадесет и четвърт.

— Искам да ям. — изправих се. — Няма да се забавя. Има ли прилично място в този град, където мога да се нахраня? Досега съм живял на хамбургери.

Тя ме погледна с разтревожени очи, след това вдигна ръце в знак на поражение.