Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 9

Той се изправи — ясен намек, че срещата ни е приключила. Очевидно не биваше да губя повече времето на полицията. Взех бележката и докато го правех, отново прочетох съобщението. „Чичо Девън, кажи на Каролин, че не бива да ме търси.“

— Бяхте много… откровен, детектив Барът — казах, замествайки „услужлив“ с „откровен“. Изобщо не смятах, че е проявил услужливост, ни най-малко. — Обещавам, че повече няма да ви безпокоя.

5.

От двадесет години Гюс и Лил Крамър, сега в началото на седемдесетте, бяха домоуправители на четириетажния жилищен блок на Уест Енд Авеню, който собственикът Дерек Олсен бе обновил и превърнал в квартири за студенти. Когато ги нае, Олсен им обясни: „Вижте, колежанчетата, все едно умни или тъпи, по принцип са мърляви. Ще трупат в кухнята кутии от пица една върху друга. Ще съберат достатъчно кутии от бира, за да покрият цяло бойно поле. Ще хвърлят мръсните си дрехи и мокрите кърпи на пода. На нас обаче изобщо не ни пука за това. Когато завършват, всички те се изнасят.

Това, което искам да кажа — бе продължил той — е следното: мога да вдигам наема с колкото си пожелая, но само докато общите части изглеждат безупречно. От вас двамата очаквам да поддържате входа и коридора така, че да приличат на къща от Пето авеню. Искам отоплението и климатичната инсталация винаги да работят, проблемите с водопроводната инсталация да се оправят на минутата, а тротоарът да е преметен всяка сутрин. Искам да боядисвате стената всеки път, щом се откърти парче мазилка. Когато бъдещите ни квартиранти пристигнат заедно с родителите си, за да огледат мястото, трябва всички да останат впечатлени“.

В продължение на двадесет години Крамърови предано бяха следвали инструкциите на Олсен и мястото, на което работеха, се бе сдобило с репутацията на първокласна жилищна сграда за студенти. Всички хлапета, които минаваха оттам, имаха късмета родителите им да са с дълбоки джобове. Немалко от тези родители се уговаряха допълнително с Крамърови редовно да почистват жилищата на децата им.

Семейство Крамър бе отпразнувало Деня на майката с обяд в „Зелената таверна“ заедно с дъщеря си Уинифред и нейния съпруг Пери. За нещастие разговорът се състоя почти изцяло от монолога на Уинифред, която настояваше родителите й да се пенсионират и да оттеглят в къщата си в Пенсилвания. И преди бяха чували тази тирада, която неизменно завършваше с рефрена:

— Мамо, татко, не мога да понеса мисълта как чистите с прахосмукачката и бършете праха след всички тези деца.

Лил Крамър отдавна се бе научила да отговаря:

— Може и да си права, мила. Ще си помисля по въпроса.

Над многоцветното си сорбе Гюс Крамър не си направи труда да подбира думите по-деликатно.

— Ще се оттеглим тогава, когато сме готови да се оттеглим, и нито секунда по-рано. Какво ще правя по цял ден, ако не работя?