Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 8

Барът ми върна бележката.

— Можем я да проверим за отпечатъци, но още отсега ви казвам, че няма да постигнем нищо. Вие и майка ви сте я пипали. Както и чичо ви, монсеньорът. А също и разпоредителят, който му я е занесъл. Предполагам, че е имало поне още един разпоредител, който е помагал да се събират пожертвованията.

Почувствах се длъжна да му дам нещо повече от тази бележка, затова подех:

— Аз съм единствената сестра на Мак. Майка ми, баща ми и аз се регистрирахме в лабораторията за изследване на ДНК, за да оставим проби за евентуално съпоставяне. Оттам обаче така и не ни се обадиха, затова предполагам, че не са намерили никого, чиято ДНК да съответства поне отчасти на нашата.

— Госпожице Макензи, от това, което ми казвате, излиза, че брат ви не е имал абсолютно никаква причина да изчезне по своя воля. Но ако го е направил, значи такава причина е съществувала и все още съществува. Вероятно сте гледали някоя от криминалните програми по телевизията и знаете, че когато хората изчезват, причината за това обикновено се оказва ескалиране на проблеми, причинени или от любов, или заради пари. Изоставено гадже, ревнив съпруг или съпруга, неудобна половинка, отчаяно пристрастяване към дрогата. Трябва да преразгледате всички свои предишни представи за брат си. Той е бил на двайсет и една години. Казвате, че е жънел успехи сред момичетата. Имал ли е някоя по-специална връзка?

— Приятелите му не ни споменаха нищо такова. Със сигурност не посочиха момиче, което да изпъква сред останалите.

— На неговата възраст много младежи започват да залагат безразсъдно. Още по-голям брой пробват наркотици и се пристрастяват. Да предположим, че е задлъжнял към някого? Как биха реагирали на това родителите ви?

Установих, че не ми се иска да отговарям на този въпрос, но после си напомних, че преди десет години със сигурност са задали същите тези въпроси на мама и татко. Зачудих се дали не са им отговорили уклончиво.

— Баща ми щеше да побеснее — признах. — Според него от хора, които само пилеят пари, няма никаква полза. Майка ми си има свой доход от наследството си. Ако на Мак са му трябвали пари, можел е да й поиска. Тя със сигурност щеше да му ги даде, без да казва на татко.

— Добре. Госпожице Макензи, ще бъда напълно откровен с вас. Не мисля, че тук има престъпление, затова не можем да разглеждаме изчезването на брат ви като такова. Не можете да си представите колко много хора зарязват предишния си живот всеки ден. Намират се под стрес. Не могат да се справят повече, или дори по-лошо, вече не искат дори да полагат усилия. Брат ви се обажда редовно…

— Веднъж годишно — прекъснах го.

— Което все пак означава редовно. Вие му заявявате, че ще го намерите, и той незабавно отговаря със съобщение: „Остави ме на мира“. Знам, че звучи грубо, но моят съвет е да осъзнаете, че Мак е там, където иска да бъде, и че единствената връзка, която желае да поддържа с вас и с майка ви, е това обаждане за Деня на майката. Направете услуга и на трима ви. Уважете желанията му.