Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 11

Сега, докато се облягаше назад в стола пред бюрото си в претъпканата стая на отдела, Барът мислено изолира звъненето на телефоните, които го заобикаляха. После сви рамене. „Защо пък да не погледна досието? — каза си. — Ако не друго, поне ще се успокоя, че става въпрос само за човек, който не иска да го намерят — човек, който един ден ще промени мнението си и ще се появи в някой от епизодите на «Доктор Фил»2, за да се събере отново с майка си и сестра си, докато всички плачат пред телевизора.“

Потръпвайки от артрита в коляното си, той се изправи, слезе на долния етаж до архивния отдел, записа папката „Макензи“ в регистъра, отнесе я на бюрото си и я отвори. Освен купчината официални доклади и показанията на семейството и приятелите на Чарлс Макензи младши, имаше голям плик, пълен със снимки. Барът ги извади и ги разпръсна на бюрото си.

Една от тях привлече вниманието му незабавно — коледна картичка, на която се виждаше семейство Макензи, застанало пред елхата в къщата си. Тази снимка напомни на Барът за коледната картичка, която двамата с Бет бяха направили през декември — те двамата заедно с децата си Мелиса и Рик, застанали пред своята елха. Все още пазеше тази картичка някъде в бюрото си.

„На снимката Макензи изглеждат по-сковани от нас“ — помисли си Барът. Бащата и синът бяха със смокинги, а майката и дъщерята — с вечерни рокли. Но общият ефект бе един и същ — едно усмихнато, щастливо семейство, което пожелава на приятелите си весела Коледа и щастлива Нова година. Това трябва да бе последната картичка, която са направили, преди синът да изчезне.

Сега Чарлс Макензи младши бе изчезнал от десет години, а Чарлс Макензи старши бе загинал на единадесети септември.

Барът разбута някои лични документи в чекмеджето си и извади коледната картичка на собственото си семейство. Облегна лакти на бюрото и вдигна двете снимки, като ги сравняваше една с друга. „Аз съм щастливец — помисли си той. Рик току-що бе завършил първата си година във «Фордхам» с много висок успех, а Мелиса — още една пълна отличничка — завършваше предпоследния си курс в католическото училище и тази вечер бе балът й. — С Бет сме повече от щастливи. Благословени сме.“

За миг през ума му пробяга една мисъл: „Ами ако нещо ми се случи, докато съм тук, а Рик излезе от стаята в пансиона и изчезне? Ако вече ме няма, за да го намеря?“.

Рик никога не би причинил подобно нещо на майка си и сестра си, за нищо на света, каза си Барът.

„Но всъщност Каролин Макензи иска да ме убеди точно в същото: че нейният брат никога не би го направил.“

Барът бавно затвори папката „Макензи“ и я прибра в най-горното чекмедже на бюрото си. Ще я погледна сутринта, реши той, и може би ще се отбия при някои от хората, които са дали показания на времето. Няма лошо да задам някои въпроси и да видя дали междувременно паметта им не се е поосвежила.

Беше четири часът. Време да си тръгва. Искаше да се прибере навреме, за да направи снимка на Мелиса в балната й рокля заедно с приятеля й, Джейсън Кели. „Приятно хлапе — размишляваше Барът, — но толкова слабо, че ако изпие чаша доматен сок, ще се види как течността слиза по тялото му, като живак на термометър. Искам и да си побъбря с шофьора на лимузината, която ще ги вземе — само да хвърля поглед на разрешителното му и да намекна, че е по-добре и през ум да не му минава да кара и с една миля в час повече от допустимото.“ Изправи се и си облече якето.