Читать «Къде си сега?» онлайн
Мери Хигинс Кларк
Мери Хигинс Кларк
Къде си сега?
1.
Точно полунощ е, което означава, че Денят на майката1 току-що е започнал. Тази вечер останах с майка си в апартамента в Сътън Плейс, където съм израснала. Тя е в стаята си на долния етаж и двете заедно провеждаме бдението си — едно и също бдение, което правим всяка година откакто брат ми, Чарлс Макензи младши — Мак — излязъл от апартамента, споделян с още двама студенти от предпоследния курс в Колумбийския университет. Оттогава никой не го е виждал. Но всяка година в един или друг момент от Деня на майката той звъни на мама по телефона, за да я увери, че е добре.
— Не се тревожи за мен — казва й. — Някой от тези дни ще пъхна ключа в ключалката и ще вляза вкъщи — и затваря.
Никога не знаем точно по кое време през тези двадесет и четири часа ще се обади. Миналата година Мак звънна само няколко минути след полунощ и бдението ни завърши почти веднага след започването си. Преди две години изчака до последната секунда и мама едва не се побърка от страх, че и този крехък контакт между нас и него е изчезнал.
Мак със сигурност знаеше, че баща ми е загинал в трагедията с кулите близнаци. Бях абсолютно сигурна, че каквото и да прави, този ужасен ден ще го принуди да се върне у дома. Но се излъгах — той така и не дойде. А на следващия Ден на майката, по време на ежегодното си обаждане, заплака и задъхано изрече:
— Съжалявам за татко. Наистина съжалявам — и прекъсна връзката.
Аз съм Каролин. Когато Мак изчезна, бях на шестнайсет години. Поемайки по неговите стъпки, се записах в Колумбийския университет, но после, за разлика от него, продължих в юридическото училище „Дюк“. Преди да изчезне, и Мак беше приет там. След като миналата година получих право да практикувам, започнах стажа си в гражданския съд в съдебната палата на Сентър Стрийт в долната част на Манхатън. Съдия Пол Хюът обаче се пенсионира, така че в момента съм безработна. Възнамерявам да кандидатствам за работа като помощник окръжен прокурор в Манхатън, но не точно сега.
Първо трябва да намеря начин да проследя и открия брат си. Какво всъщност се бе случило с него? Защо изчезна? Нямаше никакви признаци за нещо съмнително. Кредитните карти на Мак не бяха използвани. Колата му си бе в гаража близо до апартамента му. Никой с неговото описание не бе откаран в моргата, макар че в началото от време на време викаха родителите ми, за да видят трупа на някой неидентифициран млад мъж, изваден от реката или убит при злополука.
Докато растяхме, Мак бе най-добрият ми приятел, моят довереник, моят другар. Половината ми приятелки бяха влюбени в него. Той бе идеалният син, идеалният брат, красив, мил, забавен, отличен студент. Какво изпитвам към него сега? Вече не знам. Спомням си колко го обичах, но днес тази любов се е превърнала почти изцяло в гняв и негодувание. Дори ми се иска да можех да се съмнявам, че е жив, да мисля, че всички тези обаждания са жестока игра, измислена от някой друг, но със сигурност знам, че не е така. Преди години записахме едно от обажданията му и сравнихме честотата на гласа му със записите от домашното ни видео. Двете честоти бяха еднакви.
