Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 21

Първото впечатление, което добих за Гюс и Лил Крамър, бе, че това са хора, които след многото години заедно започват да си приличат. Нейната стоманеносива коса бе с точно същия оттенък като неговата. И двамата бяха малко по-ниски от средния ръст, с набити фигури. Очите им бяха еднакво сини и нямаше как да сбъркам бдителното изражение на лицата им, когато ме удостоиха с неохотна усмивка.

В действителност ролята на домакин пое не някой от тях, а третият човек в стаята.

— Госпожице Макензи, много се радвам да се запознаем. Аз съм Хауърд Алтман, мениджърът на „Олсен Пропъртис“. Когато брат ви изчезна, все още не бях на сегашната си работа, но знам колко разтревожен беше господин Олсен от самото начало. Защо не седнем и не ви оставим да ни обясните как можем да ви бъдем полезни?

Почувствах негодуванието на Крамърови, когато Алтман зае централната роля, но самата аз се почувствах облекчена, защото това ми даде възможност да започна по-лесно с предварително подготвената си реч. Седнах на ръба на най-близкия стол и насочих думите си към него:

— Както очевидно сте чули, моят брат, Мак, изчезна преди десет години. Оттогава просто не е имало и следа от него. Той обаче ни се обажда всяка година на Деня на майката, както направи и сега, преди няколко дни. Докато разговаряше с майка ми, вдигнах телефона и се заклех, че ще го намеря. По-късно същия ден той е отишъл в „Свети Франциск“ — църква в нашия квартал, където чичо ми е свещеник, и е оставил бележка, с която ме предупреждава да стоя настрана. Ужасно се боя, че Мак може да е в някаква беда и се срамува да ни помоли за помощ.

— Бележка! — Възклицанието на Лил Крамър ме накара да млъкна. Останах слисана, когато видях как бузите й пламват и несъзнателния жест, с който тя посегна и сграбчи ръката на съпруга си. — Искате да кажете, че е отишъл в „Свети Франциск“ и е оставил бележка за вас? — попита тя.

— Да, на литургията в единадесет часа. Защо това ви изненадва, госпожо Крамър? Знам, че през всички тези години са излизали статии за изчезването на брат ми, отбелязва се също, че той се свързва с нас.

Гюс Крамър отговори вместо жена си.

— Госпожице Макензи, съпругата ми винаги се е чувствала ужасно заради брат ви. Той бе един от най-приятните и възпитани младежи, които сме имали в тази сграда.

— Точно това каза и господин Олсен — подкрепи го Хауърд Алтман. А после се усмихна. — Госпожице Макензи, позволете ми да ви обясня. Господин Олсен е напълно наясно с капаните, които в наше време са заплаха за младите хора — дори за онези, които са природно надарени в интелектуално отношение. Той винаги идваше да поздрави новите студенти. От години вече не го прави, но ми е разказвал колко силно впечатление са му направили родителите ви и брат ви. И нека ви кажа, семейство Крамър винаги са били особено бдителни по отношение на прекомерната употреба на алкохол или още по-лошо, на наркотици. Ако брат ви е имал подобен проблем, той не е започнал или продължил под този покрив.