Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 20

Чувствам се такъв ужасен егоист. Обичах Мак — моя по-голям брат, моя другар. Но не желая повече да отлагам изживяването на собствения си живот. Дори решението ми да изчакам, преди да кандидатствам за работа в кабинета на окръжния прокурор, не се дължи толкова на мисълта, че започването на нова работа би означавало, че за доста дълго няма да разполагам с никакво свободно време — става въпрос за опита ми да открия Мак и за обещанието, което дадох пред самата себе си, че ако не успея, най-после ще продължа собствения си живот. Ще прекарам следващите три седмици в Сътън Плейс, докато мама я няма, но не защото там се чувствам в по-голяма безопасност, а просто в случай че Мак по някакъв начин разбере, че започвам да говоря с всички, които са му били близки, и се опита да се свърже с мен.

Сградата, в която бе живял брат ми, бе стара. Фасадата бе изградена от онзи сив камък, който е бил толкова предпочитан в Ню Йорк в началото на двадесети век. Но тротоарът и стъпалата бяха чисти, а дръжката на външната врата — излъскана до блясък. Вратата бе отключена и отворена към тясното преддверие, където човек можеше или да натисне бутона с номера на даден апартамент и да изчака звъна, с който обитателят го пуска да влезе, или да използва ключ, за да отключи вратата към фоайето.

По телефона бях говорила с госпожа Крамър и незнайно по каква причина очаквах да чуя по домофона нейния глас. Вместо това отговори някакъв мъж и ми обясни как да стигна до техния апартамент на приземния етаж.

Когато стигнах до апартамент 1 Б, вратата вече бе отворена и ме чакаше мъж, който се представи като Гюс Крамър, домоуправител на сградата. Докато тази сутрин преглеждах папката, си спомних какво каза на времето баща ми за него.

— Този тип се притеснява повече да не го обвинят за изчезването на Мак, отколкото, че нещо се е случило с него. А жена му е още по-лоша. Имаше нахалството да каже, че господин Олсен ще бъде огорчен. Като че ли трябва да ни пука за собственика на този подновен блок с евтини квартири!

Беше смешно, че когато се приготвях за тази среща, постоянно променях решението си какво да облека. Отначало бях извадила един лек костюм с панталон, какъвто носех в съда, докато работех при съдията, но реших, че изглежда прекалено делови. Исках семейство Крамър да се чувства непринудено в мое присъствие — да видят у мен малката сестричка на Мак, да ме харесат, да пожелаят да ми помогнат, затова реших да си сложа памучен пуловер с дълги ръкави, дънки и сандали. Като талисман за късмет си сложих верижката, която Мак ми бе подарил за шестнадесетия ми рожден ден. На нея имаше две висулки — едната изобразяваше кънки за лед, а другата футболна топка, в чест на двата ми любими спорта.

Когато Гюс Крамър ми се представи и ме покани вътре, ми се стори, че съм се пренесла в миналото. Въпреки целия си успех татко така и не успя да убеди баба да се премести от апартамента си в Джаксън Хайтс, Куинс. Този апартамент бе обзаведен със същите меки мебели, изработен на машина персийски килим и маси с кожени плотове като нейния. Единствената вещ, която не подхождаше на стаята, бе стъклената масичка за кафе.