Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 23

Тя присви устни.

— Мисля, че около десет сутринта.

— Точно тогава беше — бързо потвърди Гюс Крамър.

— И никога ли не го видяхте след това?

— Видях го да излиза от блока към три часа. Прибирах се от зъболекаря. Тъкмо пъхах ключа в ключалката на апартамента ни. Гюс ме чу и дойде да ми отвори. И двамата видяхме как Мак слиза по стълбите. Помаха ни, докато минаваше през фоайето.

Видях я как поглежда към съпруга си за одобрение.

— С какво беше облечен Мак, госпожо Крамър?

— С дрехите, които носеше и сутринта. Тениска, дънки и гуменки и…

— Лил, пак се обърка. Мак носеше яке, панталони и отворена на врата спортна фланелка, когато излезе — остро я прекъсна Гюс Крамър.

— Точно това имах предвид — изрече припряно тя. — Просто постоянно го виждам с онази тениска и дънните, защото с тях беше облечен, когато двамата си поговорихме онази сутрин. — Лицето й се разкриви конвулсивно. — Двамата с Гюс нямаме нищо общо с изчезването му — извика тя. — Защо ни измъчвате така?

Докато се взирах в нея, си спомних какво бе написал Лукас Рийвс, частния детектив, в досието — че Крамърови били нервни, тъй като се бояли да не загубят работата си заради изчезването на Мак. Сега, почти десет години по-късно, не вярвах, че може това да е причината.

Двамата бяха нервни, защото криеха нещо. Сега се опитваха да уеднаквят историите си. Преди десет години госпожа Крамър бе казала на Рийвс, че когато видяла Мак, той тъкмо излизал от сградата, а съпругът й бил във фоайето.

В този момент бях готова да заложа живота си, че никой от тях не е виждал Мак да излиза от тази сграда. А дали наистина бе излязъл от нея? Този въпрос премина през съзнанието ми съвсем набързо, преди да отхвърля подобен вариант като невъзможен.

— Знам, че е минало много време — казах, — но ще бъде ли възможно да видя апартамента, в който е живял брат ми?

Видях, че въпросът ми ги изненада. Този път и двамата Крамър погледнаха към Хауърд Алтман в очакване да получат инструкции.

— Апартаментът, разбира се, е бил наеман многократно след изчезването на брат ви — рече той, — но тъй като наближава краят на семестъра, много от студентите вече са си тръгнали. Какво е положението в 4 Г, Лил?

— Двамата, които живеят в по-голямата стая, си заминаха. Уолтър Канън е в старата стая на Мак, но и той си тръгва днес.

— В такъв случай може би бихте могли да позвъните по телефона и да попитате дали госпожица Макензи може да разгледа жилището? — предложи Алтман.

Няколко мига по-късно вече се изкачвахме по стълбището към четвъртия етаж.

— Студентите нямат нищо против да се катерят по стълбите — каза ми Алтман. — Трябва да призная, че самият аз съм много доволен, задето не ми се налага да тичам нагоре-надолу по тях всеки ден.

Уолтър Канън бе двадесет и две годишен младеж с ръст метър и деветдесет, който прие извиненията за натрапването ми с махване на ръка.

— Просто се радвам, че не дойдохте преди един час — каза той. — Нещата ми бяха разпилени навсякъде. — И обясни, че се връща в родния си Ню Хампшир за лятната ваканция, преди да започне юридическото училище през есента.