Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 22

Тези думи излизаха от устата на човек, който дори не бе познавал Мак, а само бе слушал за него от другите. Посланието бе пределно ясно: не търси проблема на брат си тук, госпожице.

— Не съм имала намерение да намеквам, че пребиваването на Мак тук може да е подбудило по някакъв начин изчезването му. Но положително разбирате, че ми изглежда разумно да започна търсенето от последното място, където са го видели. Братът, когото познавах, никога не би причинил на майка ми, баща ми и мен цялата тъга и болка, с които живеем от десет години. — Почувствах как очите ми се наливат със сълзите, винаги готови да бликнат, докато се поправях: — Искам да кажа болката, с която майка ми и аз продължаваме да живеем и днес. Може би вече знаете, че баща ми бе една от жертвите на единадесети септември.

— Брат ви изобщо не приличаше на човек, който ще изчезне просто така, без да има някоя наистина важна причина — съгласи се Гюс Крамър.

Гласът му беше искрен, но забелязах погледа, с който стрелна жена си, както и че тя нервно хапеше устните си.

— Някога замисляли ли сте се над възможността брат ви да е получил мозъчен кръвоизлив или някакво друго физическо заболяване, което да е предизвикало пристъп на амнезия или дори на частична амнезия? — попита Хауърд Алтман.

— Обмисляла съм всички възможности — отвърнах. Посегнах към чантата на рамото си и извадих тетрадка и химикалка. — Господин и госпожо Крамър, знам, че са изминали десет години, но мога ли да ви помоля да ми кажете какво си спомняте за всичко, което Мак е казал или направил и което би могло да се окаже важно? Искам да кажа, понякога се сещаме за неща, за които не сме си спомнили предния път. Може би, както предположи господин Алтман, Мак е имал някакъв пристъп на амнезия. Изглеждал ли е обезпокоен, разтревожен или така, сякаш не се чувства добре физически?

Докато задавах тези въпроси, си спомних как, след като от полицията се отказаха от опитите си да открият Мак, баща ми нае частния детектив Лукас Рийвс да продължи издирването. През последните няколко дни четях и препрочитах всяка дума от бележките му. Всичко, което му бяха казали Крамърови, ми беше подръка.

Слушах как госпожа Крамър отначало колебливо, а после ентусиазирано ми разказва как Мак бил от онези младежи, които винаги й държали вратата отворена, винаги си слагали мръсните дрехи в коша и неизменно почиствали след себе си.

— Никога не съм го виждала да изглежда обезпокоен — допълни тя.

За последен път го видяла, когато почиствала апартамента, който делял с още двама студенти последна година.

— И двете момчета ги нямаше. Той работеше на компютъра в стаята си и ми каза, че прахосмукачката няма да му пречи. Такъв беше той. Сговорчив. Приятен. Учтив.

— По кое време беше това? — попитах.