Читать «Братството на розата» онлайн - страница 2

Караулът прегледа препоръчителните му писма и след това натисна бутона под бюрото си. Веднага се появи втори агент на Гестапо от една стая зад посетителя и го съпроводи до друга стая в края на коридора. Посетителят влезе. Останал зад него, агентът затвори вратата.

Посетителят се казваше Джон „Текс“ Отън. Той беше висок и суров, по своему красив петдесет и пет годишен мъж с прошарени мустаци. Готов да започне работа веднага, той зае единственото останало свободно място и кимна на четиримата мъже, пристигнали преди него. Нямаше нужда да бъде представян; той вече ги познаваше. Имената им бяха Вилхелм Смелцер, Антон Жирар, Пърсифал Ландиш и Владимир Лазенсков. Това бяха ръководителите на разузнаването на Германия, Франция, Англия и Съветския съюз. Отън представяше американското Министерство на външните работи.

В стаята нямаше нищо друго освен високи столове и пепелници до всеки от тях. Никаква мебелировка, нито картини, библиотеки, завеси, килим или полилей. Смелцер беше уредил стаята да е празна, за да гарантира пред тези хора, че няма да има скрити микрофони.

— Господа — каза Смелцер, — съседните стаи са празни.

— Мюнхен — каза Ландиш.

Смелцер се засмя и каза:

— Много сте прибързан за англичанин.

— Защо се смеете? — попита Жирар Смелцер. — Всички знаем, че в момента Хитлер иска моята страна и Англия да не гарантират повече защитата на Чехословакия, Полша и Австрия — говореше на английски заради американеца.

Смелцер запали цигара, за да избегне въпроса.

— Хитлер възнамерява ли да окупира Чехословакия? — попита Лазенсков.

Смелцер повдигна рамене и изпусна струйка дим.

— Като представители на една професионална общност, аз ви поканих тук, за да можем да се подготвим за всякакви случайности.

Текс Отън се намръщи.

— Макар че един другиму не уважаваме идеологиите си, ние в нещо си приличаме. Обичаме сложността на професията си.

Останалите кимнаха, съгласявайки се.

— Предлагате ни ново усложнение ли? — попита руснакът.

— Момчета, защо, по дяволите, не кажете за какво става дума? — каза провлачено Текс Отън.

Другите се подсмихнаха.

— Директността ще развали половината удоволствие — каза Жирар на Отън и се обърна в очакване към Смелцер.

— Независимо от изхода на предстоящата война — отвърна Смелцер, — ние трябва да си гарантираме един на друг, че представителите ни ще имат възможност за защита.

— Невъзможно — каза руснакът.

— Каква защита? — попита французинът.

— Пари ли имате предвид? — добави тексасецът.

— Несигурно е. Трябва да е злато или диаманти — каза англичанинът.

— И по-точно сигурни места, където да ги съхраняваме. Например, сигурни банки в Женева, Лисабон или Мексико сити — подхвърли германецът.

— Злато — подметна руснакът. — И какво предлагате да правим с тази капиталистическа стока?

— Да създадем мрежа от сигурни убежища — отговори Смелцер.

— Но това не е нещо ново! Ние вече ги имаме — каза Текс Отън.