Читать «Братството на розата» онлайн
Дейвид Морел
Annotation
Сол и Крис са израснали в сиропиталище. Свързва ги най-здравото приятелство — това на самотните и изоставените. Посветили са живота си на човек, когото смятат за свой некръвен баща. През дългите години на възмъжаването им единствен той се отнася към тях с разбиране и обич. Сол и Крис се обучават в най-добрите бойни школи и се превръщат в професионални убийци, защото баща им желае това. А сега се опитва да ги убие. Защо?
Дейвид Морел
Пролог
Беглец
Сигурни убежища — сурови закони
Книга първа
Човек на навиците
Църквата на Муун
Книга втора
„Моите черни принцове“
Кастор и Полидевк
Книга трета
Редовното обучение на един оперативен служител
Възмездие
Книга четвърта
Фурии
Почивни домове извън закона
Епилог
Абелар и Елоиз
Под розата
Спасение
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
Дейвид Морел
Братството на розата
На Донна
Дните отминават все по-бързо, а моята любов става все по-силна.
„Учете ги на политика и война, за да могат синовете им да учат медицина и математика, а техните деца да получат възможност да изучават рисуване, поезия, музика и архитектура.“
Пролог
Светите убежища на Абелар
Беглец
Париж. Септември 1118 година.
Пиер Абелар, красив сановник от църквата в Нотр Дам, съблазнил привлекателната си ученичка Елоиз. Нейният чичо — Фулбер, побеснял, като разбрал, че тя е бременна и решил да отмъсти. В ранните часове на една неделна утрин, когато Абелар отивал на богослужение, трима убийци, наети от Фулбер, го нападнали, кастрирали и оставили да умре от раните си. Той обаче оцелял и страхувайки се от нови покушения, потърсил защитно убежище. Първо избягал в манастира „Сен Дьони“ край Париж. Докато се възстановявал от раните си там, научил, че политически елементи, стремящи се да спечелят одобрението на Фулбер, отново подготвят заговор против него. За втори път той избягал в Куинси, близо до Ногънт, където намерил сигурно убежище. Нарекъл този дом „Закрила“ в чест на Светия дух.
Най-после Абелар намерил „свято убежище“.
Сигурни убежища — сурови закони
Париж, септември 1938 година.
На 28, неделя, Едуард Деладие, министър на отбраната на Франция, се обърна по радиото към френския народ със следното изявление:
Рано днес следобед получих покана от немското правителство за среща с канцлера Хитлер, г-н Мусолини и г-н Невил Чембърлейн в Мюнхен. Приех поканата.
Следващият следобед, когато Мюнхенската среща вече беше започнала, един аптекар на служба в Гестапо записа в дневника си, че пет черни Мерцедеса — модел 1938 г., са преминали край контролния пункт на ъгъла до аптеката му и спрели пред неугледната каменна сграда на № 36, улица „Бергенер“ в Берлин. От всяка кола излизал добре сложен цивилен шофьор, предпазливо оглеждал минувачите по оживената улица и отварял вратата, откъдето слизал единственият пътник — добре облечен възрастен мъж. Веднага след като придружал пътника си до здравата дървена врата на триетажната сграда, шофьорът отивал три пресечки по-нататък, до един склад, за да чака следващите инструкции.
Последният пристигнал остави шапката и палтото си на караула в кабинката, намираща се вдясно от вратата. Тактично не го претърсиха, но го помолиха да предаде куфарчето си. Наистина той нямаше нужда от него. На срещата не се разрешаваше да се водят бележки.
