Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 85

Изтръгна се от бездната на съня и усети топлата и извиваща се фигура в ръцете си. Какво ставаше, по дяволите? Много нежно избута жената настрани. Определено не беше Бет! Но беше красива. Младата жена изстена и отново се протегна към него. За миг той почти се поддаде. Все още беше твърде обсебен от съня — оказал се много истински — и не се възпротиви.

После се запита, коя е тази жена, всъщност? Мммм. Още целувки и ласки. След това си спомни откровената млада жена в редицата на приветстващите. Каки беше… Синд. О, боже! Внимателно, адмирале. Това не е жена, с която ще спиш и ще забравиш. Веднъж влязла в леглото му, тя щеше да стане негова отговорност. Още милувки. Още целувки. Да, но… Но аз… Никакво но, проклет да си! Това са сериозни неща. Искаш ли тази прекрасна и мила жена да тежи на съвестта ти? Ооо… я стига.

Стен отново отмести Синд. Тя понечи да възнегодува, но той нежно покри устата й с длан. Опита се да й обясни, че намерението й определено не е добра идея. Беше поласкан наистина, продължи да й говори, и беше сигурен, че тя е най-прекрасната жена от човешки тип в цялата Империя, но в момента не можеше да си позволи да започва каквато и да е връзка. Така че, въпреки че ще съжалява за този пропуснат миг до края на живота си, може ли тя да се облече и да си отиде?

Мина известно време, но накрая Синд се подчини. Когато тя си тръгна, Стен изби всичкия дракх от възглавницата. И тази нощ не спа. Но този път безсънието нямаше нищо общо с кошмарите от провалената мисия.

Колкото до Синд, тя, разбира се, беше наранена. И със сигурност още по-влюбена отпреди. За нея Стен от герой се беше превърнал в бог — щом се тревожеше за нейното благополучие толкова, че да се откаже от ласките й.

Синд се успокои. Щеше да има други възможности и резултатът щеше да е далеч по-различен.

Така да бъде!

Килгър не присъстваше на срещата, но я беше уредил. Ото беше подготвен и почти трезвен.

Вождът на Бор беше помолил Стен да го съпроводи на разходката покрай малкото езеро в долината, близо до главния му щаб. Неслучайно езерото, което беше избрал, бе паметник на загиналите Бор по време на войните с Джан.

Докато се шляеха, Ото се правеше, че търси съвета на Стен относно развитието на купа Лупус. Не беше случайно, че всичките му планове предполагаха бъдеще с изобилие от АМ2. Ото преувеличаваше, точно както Алекс го беше подучил. Негова беше и идеята да се опишат — в големи подробности — трудностите, с които жителите на Вълчите светове се сблъскваха под управлението на „онези боклуци от Тайния съвет“. Изключителните лишения бяха предизвикани от недостига на АМ2 — за който Ото предполагаше, че е нарочно създаден от Съвета, — но и нещо повече — бе замряла цялата работа по добиването и износа на империум X. Изобщо не преувеличаваше, когато каза, че след не повече от година купът Лупус може да престане да съществува като обединение. Една по една планетните системи щяха да се откъсват, докато всяка не останеше сама, както в примитивните дни, когато никое същество не знаеше със сигурност дали други живи създания съществуват отвъд атмосферата на собствената им планета.