Читать «Завръщането на императора» онлайн
Алън Кол
Annotation
Вечният император е мъртъв и вместо него управляват петимата членове на Тайния съвет. Но те бързо разбират, че властта им ще се срине, ако не успеят да разкрият тайния източник на Императора на Антиматерия Две — икономическия крайъгълен камък на Империята. Затова изпращат отряд елитни командоси да заловят Стен, един от оцелелите му довереници.
Но Стен — както обикновено — има свои планове. Защото той знае нещо за Вечния император, което ще разтърси Империята из основи. И за да изпълни своята роля, трябва просто да убие петте най-могъщи същества във вселената.
Алън Кол, Крис Бънч
КНИГА ПЪРВА
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
КНИГА ВТОРА
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
КНИГА ТРЕТА
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
КНИГА ЧЕТВЪРТА
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
Глава 32
Глава 33
Глава 34
Глава 35
Глава 36
Глава 37
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
Алън Кол, Крис Бънч
Завръщането на императора
На Норман Спинрад
(активен хипар и комунистически симпатизант),
който ни помогна да навлезем в този дракх,
и
на Денис Фоли
(пенсионирана зелена барета),
който ни помогна да не се увличаме прекалено
Заглавията на първа, втора и трета книга са официалните титли, които Август е получил от Римския сенат:
Заглавието на книга четвърта:
КНИГА ПЪРВА
ПРИНЦЕПС
Глава 1
Корабът беше огромен. Имаше форма на десетостен и всяка от стените му беше почти един квадратен километър.
На борда имаше един-единствен човек. Стоеше неподвижно, потопен в прозрачна капсула, поставена в центъра на един от отсеците. Очите му се отвориха. Сини. Безизразни като на новородено. Известно време нищо не се случи.
После някаква клапа се задейства и течността от капсулата бе източена. Полупрозрачният капак се плъзна настрани. Мъжът се изправи и пристъпи на палубата. Движеше се бавно и предпазливо, като инвалид, който се опитва да проходи отново, след като дълго време е бил прикован на легло. Палубата беше приятно топла.
Приседна. Измина миг или час, или ден, преди да прозвучи гласът; идваше отвсякъде.
— В съседната зала има храна и напитки.
Мъжът покорно се изправи. Залитна, после възвърна равновесието си. На ниска поставка до капсулата имаше син комбинезон. Мъжът му хвърли бегъл поглед, после отиде до стената. Тя беше гладка и равна, с изключение на един кръгъл панел с вдлъбнатина във формата на длан. Докосна го.
Стената се превърна в екран. Но какъв? Видео? Радар? Компютърна симулация?
Отвъд лежеше космос/не-космос. Беше черен и същевременно изпълнен с цветове. Очите го заболяха от гледката. Натисна панела още веднъж и екранът отново се превърна в стена.
Все още гол, тътрузейки нозе, мъжът мина през една от вратите.
Масата беше сервирана за един. Блюдата бяха покрити с похлупаци. Мъжът вдигна единия и загреба с пръсти малко от храната. Сдъвка я, после преглътна. Изражението му си остана непроменено.
