Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 83

Алекс отрече всичко това. Похвали го. Наруга го. Но нищо не помагаше. Как би могло? В същото положение и той би се тормозил така.

И отново се възцари тишината, която продължи до края на пътуването. И след това.

Синд не пропускаше нито един от многобройните пирове, които Бор организираха в чест на завърналите се герои от някогашната война с Джан. Нямаше как да знае, че една от основните причини за банкетите бяха недодяланите опити на Ото да изтръгне Стен от мрачното му настроение и самообвиненията. Но не можеше да не забележи колко отнесен изглежда почетният гост, колко е разсеян, как не обръща внимание на нищо, сякаш беше потънал в някаква неизмерима мъка. Струваше й се невероятно трагично — но и романтично.

Най-накрая обаче събра смелост да се изправи пред великия Стен. След като размисли как ще е най-добре да се представи, тя си купи толкова дързък костюм, че се изчервяваше дори при мисълта, че ще стои в гардероба й. Когато го облече и се погледна в огледалото, понечи да издърпа чаршаф и да се закрие. Подчерта безукорните си черти с най-екзотичния и скъп грим, който успя да намери, после се поръси с парфюм, за който продавачът беше казал, че ще накара силните мъже да паднат в нозете на всяка жена, която е достатъчно умна, за да избере точно това ухание.

После отново се осмели да хвърли поглед в огледалото. Реши, че прилича на евтина курва. Ако мъжете харесваха подобно нещо, можеха просто… не можа да измисли какво трябва да направят, но беше сигурна, че ще е нещо доста неприятно. Това се отнасяше и за Стен. Майната му. Трябваше да я приеме такава, каквато е.

Взе си душ и отми грима, после изхвърли оскъдната дрешка, която беше опозорила гардероба й. Вместо нея избра една от любимите си униформи. Беше ушита от фина кожа и й стоеше така, сякаш създанието, от което бе одрана, е било генетично селекционирано специално, за да облече красивото й младо тяло. Лицето й беше свежо и сияйно, бузите й порозовяха от смелите мисли, които се въртяха из главата й.

Погледна се в огледалото. Какво пък. Трябваше да е достатъчно.

Не можеше да направи по-добър избор. Някога Стен беше имал любовница от тази част на Империята. Името й беше София. Лейди София беше жена с амбиции — искаше да се озове в Имераторския двор. Стен й беше помогнал да ги осъществи. Беше минало дълго време преди той и София да се срещнат отново. Случило се на специално празненство, организирано от двама от най-великите имперски домакини, Мар и Сен.

Гримът и парфюмът на София не били по-различни от тези на Синд — макар и далеч по-скъпи. Колкото до роклята — София не носела нищо, освен малко блестящ прах.

Изправен пред цялото това великолепие, Стен направил онова, което София най-малко очаквала. Хвърлил се в обятията на лейтенанта от отдел „Убийства“ Лайза Хайнис, чийто стил много повече му подхождал.