Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 87

— Опитах — пророни Стен.

— Опитай отново. Не ставай като чичо ми.

Стен искаше да обясни, че убийството им няма да го задоволи. Ни най-малко. Но не знаеше как да го каже на грубоватия си приятел.

— Искаш да им причиниш нещо по-лошо от смърт? Така ли е? — попита Ото.

Стен се замисли. Колкото по-навътре се устремяваха мислите му, толкова повече се разпалваше гневът му.

— Те са убийци — просъска той. — Дори нещо по-лошо. Когато убиха Императора, все едно убиха всички ни. Скоро ще заживеем като животни. Ще се подслоняваме в пещери. Ще удряме парчета кремък, за да запалим огън.

— Добре. Бесен си — изрева доволно Ото. — А сега си помисли как да им го върнеш.

— Не искам да им го връщам — отвърна Стен.

— В името на брадата на майка ми! Пак стигнахме до това. Какво искаш? Изплюй камъчето. После ще се качим на корабите и ще пратим душите им да горят в ада.

— Искам… справедливост — изрече Стен след дълго мълчание. — По дяволите! Искам всяко същество в Империята да узнае за престъпленията на Съвета. Ръцете им са окървавени. Справедливост, по дяволите, справедливост!

— Аз лично не вярвам в справедливостта — каза тихо Ото. — И никой истински Бор не вярва. Това е просто приказка, измислена от по-слаби същества, които търсят нещо възвишено, защото собственият им живот е доста нещастен. Но аз съм толерантно създание. Ако справедливостта е твоето ястие, тогава напълни чинията си, приятелю. И двамата ще ядем. Решавай. Как точно ще бъде въздадена тази справедливост? В името на замръзналия задник на баща ми, ако пак потънеш в тази емоционална помия, лично аз ще ти изтръгна крайниците. Един по един.

Стен нямаше нужда от подобно насърчаване. Той внезапно бе осъзнал точно каква точно справедливост му трябва. Каза:

— Да натоварим корабите, приятелю.

Ото изръмжа от възторг.

— В името на огромната, гъста брада на майка ми, усещам, че това ще е хубава „благословия“. Ще вдигаме наздравици душите им да се продънят в ада!

Глава 15

Компютърът беше мечтата на всеки бюрократ. Като център за съхранение имаше едва няколко съперника на открития пазар. Но истинската му красота се криеше в начина на извличане на информация.

Шефът на отдела за изследване и разработка беше дошъл при Кес с концепцията на проекта преди десет години. Кес прекара четири месеца с групата, посочваше всяка мислима пречка и задаваше цели серии от „предположения“, за да изследват теоретичните граници на модела. Не можа да намери и една пробойна, която да не може да бъде отстранена с добавянето на няколко символа към съставящото уравнение.

Така че нареди проектът да бъде пуснат за разработка. Беше толкова скъп, че в друга епоха Кес би потърсил финансови партньори, за да намали риска. За кратко беше обмислил и тази възможност. Но компютърът — ако бъдеше пуснат на пазара — щеше да донесе такива огромни печалби, че той се отказа да привлича съдружници.

Ала по-важно от приходите беше потенциалното влияние.

Компютърът беше уникално по рода си устройство, патентът бе така защитен, че никое създание не би могло дори да си мисли за направата на копие, без да рискува загубата на състоянието, семейството, репутацията и благополучието си, когато му се нахвърлят батальоните адвокати на Кес. От момента, в който проектът беше предложен за пръв път, той разбра, че тази уникална машина ще замени всяка система, използвана от което и да е правителство в Империята. А условията за продажбата щяха да бъдат определени само и единствено от него.