Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 106

— Триста се плаща на новак.

— Такива са условията.

Патипонг му правеше знаци от кухнята.

— Съжалявам — промърмори Рашид. Не знаеше защо, но му се струваше, че трябваше да се съгласи.

Капитанът се канеше да каже нещо. Помощник-капитанът го спря и каза:

— Колко добър готвач си?

— Поръчай нещо.

— Ами какво ще кажеш за комуникационното оборудване?

— Хващам се на бас, че последният идиот, когото сте наели, не е направил тройно заземяване на кутията — заяви Рашид. — Това ще накара „Векси“ да хълца през цялото време.

Влезе обратно в кухнята.

— Ти пиян? Наркотици? Какво не наред с работа? — изгледа го смръщено Патипонг.

— Нищо, Дингисуайо. Просто… време е да вървя.

— Виж, ще ти увелича заплатата. Ще ти дам четвърт дялово участие, не една осма. Ако останеш.

Двамата търговски офицери продължаваха да спорят.

— Тези двамата… Джарвис и Моран. Лоши. Той слаб. Пие. Моран… понижен от капитан. Убивал мъже. Кораб… „Сантана“. Гробище. Рециклиран. Всички кораби на „Пийз“ са такива. Боклуци. Подправени разрешителни. С изтекъл срок. Взимат товар откъде могат. Не интересува къде отиват. Не интересува убие ли екипаж, загуби ли кораб. Застраховки винаги изплащани веднага.

— Звучи като приключение.

— Ти пълен хахо. Приключение някой друг, в живино. Гледаш — приключение. Правиш — голям, голям дракх.

— Ей, готвачо — изгъргори Моран. — Ще ти дадем четиристотин и петдесет.

— И работни инструменти? — настоя Рашид. — Моите останаха на борда на последния кораб.

— Ще стане, като се качиш на кораба.

Чакането приключи.

Глава 18

Всички кошмари все някога свършват. Накрая и последната партида от заграбеното АМ2 беше натоварена и Двадесет и трети флот можеше да зареди корабите, чакащи при Ал-Суфи, и после да се завърне у дома.

Но дори и при заминаването си продължиха да дават жертви. Хонджо им бяха заложили клопка — взривно устройство, залепено за един от корабите. Когато той се издигна, бомбата избухна и експлозията унищожи още два товарни кораба и един от разрушителите, които надзираваха цялата операция.

Едва бяха напуснали атмосферата, и една имперска корвета беше улучена. Лихтер на Хонджо, дошъл от космоса, с единствена ракета на товарната си палуба, беше успял да премине незабелязано през прикриващите кораби на флота и беше изчакал своя миг. Ракетата унищожи корветата, а един от крайцерите на Грегор изпрати лихтера и екипажа му в небитието. Но по това време избиването на Хонджо — в по-големи или по-малки мащаби — вече не носеше привкуса на победата. Беше просто дълг, който можеше — но най-вероятно нямаше — да отложи собствената им смърт с няколко часа.

Адмирал Грегор подреди флота в стандартна конвоираща формация. Точно по учебник, а и от тактическа гледна точка нямаше съществени недостатъци. Изглеждаше като триизмерна гъба с основа. „Пънчето“ на гъбата беше транспортният влак. „Шапката“ бяха тежковъоръжените кораби, разрушителите и крайцерите, които сканираха пътя напред. Основата бяха две ескадри от тежковъоръжени крайцери, техните екраниращи щитове подсигуряваха задната част. Не би трябвало да са нужни, но можеха да се окажат жизнено важни.