Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 105

Патипонг изтича към вратата.

— Никакви полицаи.

Върна се обратно и поклати глава, загледан в падналите тела и шуртящата кръв.

— Не добре.

— Съжалявам. Но той…

— Не разбираш. Не лошо той мъртъв. Лошо той мъртъв не чисто. Разхвърляно. Трябват два, може три часа, за да се почисти. Дълъг ден. Спеше ми се. — Упъти се към комуникационната уредба. — Ще се обадя на братовчед ми. Той вземе тела. Остави може би пред полицейско управление. Нека тримата обяснят за мъртвия, като се свестят.

Натисна копчетата.

— Не лошо бие се за готвач.

Рашид се вгледа за миг в нападателите. Единият стенеше, двама бяха в несвяст, а четвъртият лежеше мъртъв. Имаше усещането… че зад него стои любопитен наблюдател. Почувства… почувства… няма значение… нищо особено. Това беше необходимо.

Захвана се да помага на Патипонг.

Двама мъже седяха на бара на Патипонг. И двамата носеха дрехи, които след старателно изпиране, изглаждане и закърпване можеха да минат за униформи.

Освен това единият имаше капитански шинел със златни шевици на пагоните. Рашид беше виждал шевиците да позеленяват или дори да стават черни с времето, но тази беше първата, която изглеждаше сякаш обрасла с полипи. Шапката можеше да подскаже поста на мъжа. Той не беше просто мръсен дребен човечец с потреперващи крайници.

Другият, едър и силен, носеше на ръкава си избеляващите шевици на корабен офицер, а на гърдите си имаше значка „Квалифициран командир“. На рамото му можеше да различи кръгъл знак: „Превоз «Пийз»“.

И двамата пиеха каф и спореха. Капитанът, ако наистина беше такъв — гледаше с копнеж към редицата бутилки с алк на бара. Другият мъж — помощник-капитан? — поклати глава. Дребният въздъхна и продължи да се оплаква. Рашид долови само част от думите му:

— Твърде малко екипаж… скапаният агент… конвертерът тече… договорен превоз… фиксирана крайна дестинация… клиент, от който не съм чул нищо повече. Не е добре, господин помощник-капитан. Никак не е добре.

Рашид, се приближи, като се правеше, че бърше плота.

— Договорът добър ли е? — попита помощник-капитанът.

— Платиха тази сутрин — процеди дребният през зъби.

— Тогава защо се притесняваш? Няколко скапани товара и гарантирано гориво. Защо да ни пука какво превозваме?

— Ще е ужасно неприятно да завърша кариерата си като долен контрабандист.

Помощник-капитанът огледа дребния мъж от главата до петите.

— Кариера? Още каф!

Патипонг напълни чашите.

— Къде тук може да се наемат неколцина местни? — попита помощник-капитанът.

— За вас? За „Превози «Пийз»“? Опитайте в затвора на космодрума.

— Благодаря ти, Пати. И аз те обичам.

— Какви места предлагате? — попита Рашид.

Помощник-капитанът го огледа внимателно:

— Механик, готвач, свързочник. Помощник-инженер. Стига да имаш документи.

— Каква е комуникационната ви уредба?

— Най-старата на света. Ве Хикс–314. Дядо ти може и да е чувал за нея. Ние я наричаме „Пелтечещата Сузи“.

— Колко плащате?

— Стандартното. Триста на месец. Като основа. Имаме договорена дестинация. Можеш да си вземеш парите там или да останеш, когато си вземем товар и се отправим към друг космодрум.