Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 107

Това беше само част от лошите новини, които Грегор мрачно разглеждаше на бойния си компютър. Цялата информация беше неприятна, с едно изключение: имаха гориво.

АМ2-резервоарите на флота му бяха пълни догоре — вероятно единствените напълно заредени с гориво кораби в космоса. На теория това означаваше, че би могъл да пренебрегне заповедите на Съвета за икономии и да се устреми с пълна бойна скорост към Ал-Суфи. Е, ако не с пълна бойна скорост, то поне с максималната скорост, която транспортните кораби можеха да поддържат.

Но не можеше да си го позволи. Флотът му беше понесъл твърде много щети при партизанските набези на Хонджо. Пораженията варираха от разкъсвания на корпуси и повредени хиперпространствени двигатели до взривени капсули и какво ли още не. Хонджо бяха проявили невероятна изобретателност при осакатяването на имперските сили. Дори се наложи два крайцера да бъдат скрепени един към друг и да им се подава допълнителен тласък с помощта на снабдителен кораб.

Флотът му се влачеше — наистина с огромна скорост, но все пак се влачеше. Което значеше, че Двадесет и трети флот е уязвим за внезапна атака. Грегор обмисляше да изостави всички единици, които не можеха да поддържат максималната скорост на транспортните кораби. После тръсна глава и реши, че това не е правилно. И така щеше да му е достатъчно трудно.

Реши, че единственото спасение за кариерата му ще бъде да стигне до Ал-Суфи с непокътнат товар от АМ2. Така щеше да запази чина си. Може би.

Прегледа данните отново. Обсадата — която всъщност не беше никаква обсада — се бе оказала изключително скъпа:

Жертви от екипажа, всички категории: двайсет и седем процента.

Загуби на кораби, всички категории: трийсет и пет процента.

И като се добави всичко това към ниската бойна готовност още отпреди нахлуването…

Не му се пресмяташе даже.

И друг адмирал изпитваше не по-малко недоволство от състоянието на вселената.

Военното подразделение на флотски маршал Фрейзър беше заело позиции на три от четирите свята на Ал-Суфи. Заповедите бяха ясни. Да остане там, докато Двадесет и трети флот пристигне. Да зареди с АМ2 от транспортните кораби. Да обедини сили с Двадесет и трети флот и да поеме командването. Да продължи мисията към сектора на Първичен свят. Там щяха да я очакват по-нататъшни инструкции.

Тя имаше доста добра представа в каква форма се намира Двадесет и трети флот. В докладите си Грегор се беше опитал да представи положението във възможно най-благоприятната светлина, но въпреки всичко нямаше как да излъже. Затова сега тя очакваше една разбита и осакатена армия.

Фрейзър, доста агресивна по природа, споделяше убеждението на Нелсън, че човек не може да се забърка в твърде голяма неприятност, ако бързо откликне на шума от стражението. На драго сърце би променила заповедите си и би издигнала корабите си в опит да подкрепи ранения флот на Грегор.