Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 104

— Пеперуди.

— В пепелта няма руди, Рашид. Работи. Стига вече шеги.

Рашид се върна към печката си. Още една поръчка за проклетите императорски яйца. Беше започнал да споделя омразата на Патипонг към яйцата.

Радваше се, че Патипонг печели пари. Но за него това нямаше значение.

Имаше чувството, че… сякаш чака. Някого? Нещо? Не знаеше.

Другите също забелязаха благополучието. „Последен взрив“ отваряше рано и затваряше късно — но това вече ставаше абсурдно. Около полунощ се изсипа навалица гости, всички в официални дрехи. „Театралната“ тълпа.

Рашид беше изтощен. В мига, в който приключи с чистенето на печката, той се отправи към стаята си, тоалетната, питието преди лягане и бездните на съня. Дойде да го събуди новият помощник-пекар, един от многобройните роднини на Патипонг. Рашид трябваше да го обучи — явен случай на сакат, преподаващ балет.

Чу неразборията и караницата от вратата. Още един проклет обир. Патипонг имаше тайник близо до барплота — почти всички пари отиваха в запечатан сейф с времеви заключващ механизъм. Тъй като щяха да загубят само няколко долара при обир, беше далеч по-лесно да дадат на бандитите парите от касата, отколкото да се противопоставят. И много по-безопасно. На следващата сутрин Патипонг щеше да уведоми космодрумната полиция, щяха да залови крадеца и да го накарат да върне парите, а пък ако ги беше похарчил, просто щяха да го спукат от бой.

Но този път беше различно.

Рашид взе тежкия касапски нож и се приближи към вратата на кухнята. Постави оръжието на лавицата и надзърна през вратата. Веднага разбра — но не, нямаше идея откъде дойде това знание — какво става. Четири едри тела. Разточителна показност на дрехи и украшения. Фалшиви усмивки и истинска заплаха. Рашид се отправи към Патипонг.

— Връщай се обратно, готвачо. Не те засяга — нареди един от главорезите.

— Защита? — попита Рашид, без да обръща внимание на мъжа.

Патипонг кимна.

— Ще платим. Няма караме. Мебели не потрошени. Клиенти защитени.

— Имат ли връзки?

— Хей, казахме ти да стоиш настрана.

— Не виждал преди. Нови. Няма връзки сега. Стар шеф в дранголника. Млади шефове все още бият се.

— Стига с този дракх. Отправихме ви предложение. Възпитаните хора отговарят.

Патипонг погледна Рашид:

— Мислиш, трябва да платим?

Рашид леко поклати глава — и запрати тежката стъклена лампа от барплота в лицето на мъжа.

Патипонг изрита втория, който беше висок почти два метра, точно под брадичката. Мъжът политна назад и падна в несвяст.

Третият нападател сграбчи един стол и го вдигна… Рашид се гмурна отдолу и го блъсна с глава. Мъжът изпусна стола и се преви. Рашид го зашемети с двоен юмручен удар в тила.

Патипонг вече почти беше измъкнал дългия си нож, когато ситуацията изведнъж се промени. Ръката на последния мъж се плъзна към колана му. Пистолет.

Рашид, който сякаш разполагаше с цялото време на света, се устреми надясно… Две стъпки към кухнята, ръката му се протегна през вратата. Завъртане… пистолетът се вдигаше. Пръстите докоснаха спусъка. Рашид хвърли касапския нож. Той се заби дълбоко в черепа на главореза с тъп звук, също като брадва, врязваща се в изгнило дърво.