Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 108

Но не можеше да го стори. Наличното АМ2, с което разполагаше, щеше да стигне за не повече от половин И-ден летене.

Фрейзър не беше щастлив адмирал.

Двадесет и трети флот се прибираше у дома. Навигационният отдел беше предложил обиколен път от сектора Хонджо към Ал-Суфи, но Грегор го отхвърли.

Имаше няколко причини за това: състоянието на корабите му, неспособността на повечето от служителите на навигационната палуба да следват предложения многостъпков маршрут и най-накрая — страхът му от неопитността на офицерите, които трябваше да поддържат формацията на конвоя. Не, реши той, няма нужда от допълнителни неприятности — като сблъскали се крайцери например.

А и вече беше започнал да си възвръща присъщото поведение. Наричаше го самоувереност; подчинените му предпочитаха да го определят като арогантност.

Кой в тези времена би дръзнал да предизвика Имперския флот? Дори в сегашното му състояние на понижена бойна готовност? Почти никой. Кой разполагаше с гориво, за да рискува подобна битка? Нужна беше власт, за да заграбиш власт. Курсът им си остана праволинеен — доколкото навигационните траектории можеха да бъдат праволинейни при двигатели, задвижвани с АМ2.

Вахтите се сменяха. Грегор се почувства по-уверен.

Никакви срещи, с две изключения.

Докладваха му за малка лековъоръжена ескадра от бойни кораби. Патрул от системата? Грабители? Грегор не знаеше, но и не му пукаше. Двадесет и трети флот беше твърде силен, за да се осмелят да го атакуват.

Втората среща беше направо смешна.

Търговски кораб по погрешка се бе озовал на пътя на Двадесет и трети флот. Един разрушител се оказа на същата орбита. Но нищо тревожно — просто търговец от някаква неизвестна култура, наречена Бор. Корабният шеф на разузнаването — който отговаряше също така и за пощата, цензурата, спорта и забавленията — отдели малко време, за да прегледа един фиш. Бор? Подсвирна от изненада. Търговците доста се бяха отдалечили от родния си дом.

Стен се вгледа в образа на гъбата. Завъртя го няколко пъти на 360 градуса, измърмори нещо, после насочи фокуса по-навътре, доколкото „търговският“ му шпионски кораб му позволяваше. Не погледна повторно към оценката за категорията на силите на другия екран. Вече я беше запомнил.

Трети екран просветна:

БОЙНИЯТ АНАЛИЗ ЗАВЪРШЕН.

Стен отново не му обърна внимание.

Изправи се и започна да крачи напред-назад. Имаше на разположение четири дни, ако скоростта на имперския флот останеше постоянна, за да измисли план, да разположи войските си и да атакува.

Килгър и Ото стояха наблизо. Алекс се беше навел над своя компютър. Ото поглаждаше брадата си и гледаше „гъбата“.

— Врязваме се в тях и ги атакуваме. Няма да го очакват — предложи вождът на Бор.

— Така е — съгласи се Стен. — И аз не бих го очаквал. Но съм сигурен, че мога да измисля нещо по-добро, преди да се приближим достатъчно.

— Беше само предложение.

— Разгледано и отхвърлено.

Хвърли поглед към екрана на Килгър. Там се изписваше последната информация за флота на Стен.

Флот. Осемдесет и три кораба. Повечето от тях бойни, но никой по-лек от имперски крайцер. Повечето бяха създадени специално за опазващи сигурността мисии из купа. Други бяха въоръжени търговски и продоволствени кораби. Оръжията, електрониката и бойните костюми бяха изостанали поне с пет поколения от имперските. Лоша работа.