Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 103

Това беше вярно. Космическият трафик може и да не беше натоварен, но въпреки това имаше докери, моряци, проститутки, обикновени пройдохи, които търсеха забавление, като да организират залагания колко време ще мине, преди някой да умре от кръвозагуба в канавката. Патипонг държеше дълъг и остър нож под барплота.

Рашид се върна към рецептата си. Кафявата шунка беше сложена във фурната, за да се притопли. Сипа в миксера лимонов сок, червен пипер, щипка сол и три жълтъка. Стопи мъничко масло в малък тиган. После мисловният му часовник се задейства.

Кифличките бяха препечени… яйцата — пуснати във врящата вода, за да се сварят… кифличките бяха готови… шунката беше сложена върху кифличките… точно след две и половина минути и яйцата бяха поставени върху шунката.

Той включи миксера и добави разтопеното масло към сместа. Преброи до двайсет, спря миксера и заля яйцата с холандския сос.

— Готово, господин Патипонг.

Патипонг опита предпазливо.

— Не лошо — призна нехотно — Но яйца.

Рашид ги предложи на клиент — един достатъчно пиян моряк, за да се осмели да експериментира. Мъжът ги опита, остана изненадан, после набързо омете чинията и поръча още една порция. Кълнеше се, че го отрезвила — сега беше готов да започне отначало.

— Като хапче за изтрезняване? Може би велико изобретение. Лекува болести. Продаваме по пощата.

— О, я се разкарай — изръмжа Рашид.

Морякът се върна на следващия ден с шестима приятели.

Полицаите от космодрума започнаха да се появяват около обяд. По някаква причина Рашид се чувстваше некомфортно — без да знае защо. Ядяха, разбира се, в обедната си почивка. Около обяд започна да става натоварено.

Рашид измисли и други ястия: нещо, което наричаше чили, и нещо, което нарече „ядрена кокошка“. Убеди Патипонг, че клиентите искат нещо повече от безличните стандартни ястия, които Патипонг беше включил в менюто.

— Ти говори. Аз слуша. Правя го. Правя къри. Къри като правено от мама. Клиентите опитват — аз се смея. Получавам възмездие за всички обидни подмятания.

Кърито на Патипонг може и да не беше чак толкова смъртоносно, но си го биваше.

— Знаеш ли защо те слушам? — попита Патипонг.

Той махна с ръка към вътрешността на заведението. Рашид погледна натам.

Беше пълно. Патипонг беше изкарал дори маси и столове на тротоара. Рашид знаеше, че клиентите са се увеличили, но едва сега си даде сметка колко. Тълпата беше разнолика. Все още имаше биячи и побойници, но тук-там се мяркаха и костюми, както и няколко униформи на космодрумните власти. Имаше дори двама облечени в оранжеви роби членове на Култа към Вечния император. По някаква незнайна причина те го накараха да се чувства също толкова неловко, колкото и полицаите преди това.

— „Последен взрив“ сега модерно място за ходене. Отиди на диво място… похапни добре. Ще продължи известно време. После ще намерят ново място. Случвало се е преди. Ще се случва отново. Трудно е да се запомни. Да не се разшириш. Да не прогониш старите клиенти. Тези хора като… като насекоми, които жужат… жужат… от цвете на цвете. После изчезват.