Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 63

— Само спазвай плана и всичко ще бъде наред. Ти правиш връзката с Вегас, защото те познава. Аз идвам по-късно.

Суарес кимна в знак на съгласие.

— Ръката адски ме боли. Не си усещам пръстите, които ми счупи.

— Имаш късмет — отвърна му Борн. — Представи си колко по-лошо щеше да е, ако ги усещаше.

Излезе от джипа и за секунди стана вир-вода. Суарес се намести тромаво зад кормилото и потегли към къщата.

Когато забеляза първата инфрачервена камера, Борн незабавно спря, но не обясни на Суарес защо. Беше маскирана като пътна табела за километрите. Разпозна я, защото вече се беше натъкнал на същия сценарий в планинска къща в Румъния. Системата беше последна дума на техниката, доста сложна, но в крайна сметка Борн успя да я обезвреди и да проникне в дома. Даже и да беше обърнал внимание на крайпътния знак, Суарес едва ли щеше да забележи нещо съмнително в него.

Изненадата беше неприятна, затова Борн реши за по-сигурно да остави Суарес да кара джипа, а той да огледа мястото пеша.

* * *

Доказателството за нуждата от предпазливост го гледаше в момента с празни очи. Не изпитваше угризения на съвестта, че изпрати спътника си на сигурна смърт. Суарес беше хладнокръвен убиец и ако му бе паднал в ръцете, щеше да го застреля, без да му мигне окото.

Вегас обикаляше сред отломките и ги обръщаше с дулото на пушката си. Намери ръката на Суарес и приклекна, за да я разгледа. После започна да издирва и останалите части от тялото. Бавно и методично описваше кръгове, все по-далеч от центъра и постепенно, все по-неотклонно се приближаваше към скривалището му под бора.

Трясъци, дъжд и светкавици разкъсваха непрогледния мрак. Погледът на Борн се замъти от поредния налегнал го спомен. С усилие си проправяше път през виелицата на път за дискотеката, където трябваше да елиминира жертвата, посочена му от Алекс Конклин. Бързо топящите се снежинки мокреха кожената яка на палтото му, докато се провираше сред тълпата вътре. Влезе в дамската тоалетна, сложи заглушител на цевта на пистолета си и с ритник отвори вратата.

Изражението на пепеляворусата блондинка беше сериозно, почти примирено. Въпреки че беше въоръжена, не хранеше илюзии какво ще се случи. Дали заради това си беше отворила устата и му бе проговорила, преди да умре?

Какво му беше казала? Той прерови паметта си, опитвайки се да чуе гласа й в главата си. На живо, в Колумбия, под проливния дъжд дочу женски глас, който извика нещо през гръмотевиците, а наум чу гласа на пепеляворусата блондинка, подобен по височина и изпълнен със същото отчаяние.

— Нямаш никаква…

„Никаква… Какво?“, запита се Борн. Какво се опитваше да му каже? Помъчи се отново да стигне до спомена, но той вече се разтапяше като парче арктически лед през лятото и образите започнаха да стават все по-бледи, размити и неясни.

Някакъв звук съвсем наблизо го върна към настоящето. Вегас беше открил крака на Суарес. Стана, след като добре го огледа, и се озърна наоколо. Забеляза главата на трупа и тръгна към нея, озадачено смръщил вежди. Борн се почуди дали ще разпознае изгореното и осакатено лице.