Читать «Господството на Борн» онлайн
Ерик Лустбадер
Робърт Лъдлъм, Ерик Лустбадер
Господството на Борн
Пролог
Джейсън Борн си проправи път през тълпата. Триметровите тонколони от двете страни на дансинга бълваха убийствено силна музика, чийто ритъм разтърсваше тялото до най-малката клетка и ускоряваше пулса. Над подскачащите глави на танцуващите се кръстосваха разноцветните лъчи на прожекторите, преплитаха се в цветовете на северното сияние и се разпръскваха във фойерверк от комети и падащи звезди. Жената с буйната платиненоруса коса се провираше някъде пред него между кълчещите се двойки, съставени от партньори в най-различни комбинации. Борн се опита да я настигне, но бе все едно да си проправя път през мек дунапрен. Жегата бе осезаема. Палтото и косата му бяха мокри от стопилия се по тях сняг. Жената пред него ту потъваше в мрак, ту изплуваше от него като рибка, стрелкаща се по повърхността на огряно от слънцето езеро. Тя се появяваше в някакъв странен синкоп тук и там, а Борн я следваше, без да усеща пулса си под ритмичния тътен на усилвателите.
Накрая, след като се убеди, че се е запътила към тоалетната, той смени посоката, мина напряко през мелето от танцуващи тела и стигна до вратата точно когато жената се шмугна през нея. За миг отвътре го лъхна мирис на марихуана, секс и пот.
Изчака две кикотещи се млади момичета, обвити в облак от парфюм, да минат и влезе. Вътре три млади дами със сложни прически и едри подрънкващи гердани съсредоточено шмъркаха кокаин и изобщо не го забелязаха. Борн приклекна и надникна под вратите на всички кабинки до края на редицата. Само една беше заета. Той извади глока си и завинти заглушителя на дулото. Отвори вратата с ритник, тя се блъсна в преградата и докато жената с платиненорусата коса насочваше към него малка сребърна берета, калибър 22, Борн я простреля първо в сърцето, а после и в дясното око.
Още преди главата й да докосне пода, от него не беше останала и следа.
Борн отвори очи под ослепителните лъчи на тропическото слънце. Пред взора му се откри тъмносинята шир на Андаманско море. Платноходки и моторни яхти се поклащаха на котва близо до брега. Потръпна, сякаш все още се намираше в спомена си вместо на плажа Патонг в Пукет.
Къде ли се намираше онази дискотека? Кога беше застрелял жената? И коя беше тя? Жертва, посочена му от Алекс Конклин, преди да получи травмата и да се озове в Средиземно море с тежко мозъчно сътресение. Само това знаеше. Защо я бяха набелязали от „Тредстоун“? Напрегна се да събере всички късчета от спомена, но те се изсипаха през пръстите му като пясък. Спомняше си кожената яка на палтото, мократа от снега коса. Но лицето на жената? То изплуваше на пресекулки в съзнанието му заедно с отблясъците на прожекторите. За миг усети през тялото си пулса на музиката, но и той избледня като последните лъчи на залязващо слънце.
Какво беше отключило спомена?
Борн се надигна от одеялото. Докато се обръщаше, съзря силуетите на Мойра и Беренгария Морено Скидел, очертани на фона на яркосиньото небе, ослепително белите облаци и зеленикавокафявите хълмове зад тях. Мойра го беше поканила в Сонора, където Беренгария имаше estancia1, но той търсеше още по-голямо уединение от цивилизацията, затова се срещнаха преди три денонощия в този курорт на западното крайбрежие на Тайланд. Тук Мойра му разказа защо е в Сонора със сестрата на починалия наркотрафикант Густаво Морено, двете го помолиха за помощ и той се съгласи. Мойра настоя, че не бива да губят време, и Борн реши да отпътува за Колумбия на следващия ден.
