Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 64

Не му се наложи да чака дълго. Вегас стигна до главата, обърна я с крайчеца на пушката си и веднага отстъпи назад, вдигна оръжието си и се заоглежда в тъмнината със заплашително изражение.

На Борн това му стигаше. Явно Вегас беше разпознал Суарес и не се бе изненадал от присъствието му в джипа. Ако Есай казваше истината, вероятно се е подготвял за нападение от страна на „Северий Домна“. И ако правилно разчиташе ситуацията, Вегас беше напуснал организацията и се бе подготвил за ответния удар. Това обясняваше защо с Рози не бяха оставили всичко и избягали. Щяха да ги открият където и да са. Тук поне бяха на позната територия, която Вегас познаваше по-добре от убиеца, когото щяха да изпратят да го очисти. И се беше приготвил да го посрещне.

Борн уважаваше мъже като Вегас. Очевидно колумбиецът беше независим човек, на когото му се бе наложило да вземе трудно и опасно решение и той все пак го беше взел.

— Естеван — подвикна му Борн и излезе от сенките на бора.

Вегас завъртя пушката по посока на гласа му. Борн вдигна ръце с дланите напред.

— По-леко — обърна се към него Борн, оставайки неподвижен на мястото си. — Аз съм приятел. Дошъл съм да ти помогна.

— Да ми помогнеш? Като ме вкараш в гроба ли?

Трополенето на дъжда беше толкова силно, че трябваше да си крещят, за да се чуват, сякаш се намираха на стадион, пълен с ревящи запалянковци.

— С теб имаме нещо общо — отново каза Борн. — „Северий Домна“.

В отговор Естеван изръмжа и се изплю точно по средата на разстоянието помежду им.

— Именно — изкоментира Борн.

Вегас го изгледа и точно в този момент през дърветата се появи Рози, стиснала глок в протегната си ръка, насочен към Борн.

Очите на Вегас се отвориха широко.

— Рози!

Предупреждението му дойде твърде късно. Беше си позволила да се приближи твърде близо до Борн. Той хвана протегнатата й ръка, извъртя я и като я обезоръжи, я притисна до себе си.

— Естеван, свали пушката.

Изпита някакво мимолетно чувство на завист, когато видя с каква обич Вегас гледа жена си. Светът на нормалните хора и дневната светлина никога нямаше да бъдат негови. Нямаше смисъл да си мечтае за тях.

Щом колумбиецът свали пушката, Борн пусна Рози и тя изтича при мъжа си. Вегас я прегърна с едната си ръка.

— Казах ти да стоиш вътре — притеснено я укори той. — Защо не ме послуша?

— Разтревожих се за теб. Не знаех колко души са изпратили.

Вегас се почуди какво да й отговори. Той отново извърна мрачния си поглед към Борн и глока в ръката му.

— А сега какво?

Борн тръгна към тях и като усети как тялото на Вегас се напряга, обърна пистолета към себе си и му го подаде.

— Сега ти връщам пищова. На мен не ми трябва.

— Сами ли бяхте със Суарес?

Борн кимна.

— Защо беше с него?

— Натъкнах се на патрул на ФАРК и го взех за заложник.

Вегас изглеждаше впечатлен.

— Не ни последваха — добави Борн. — Сигурен съм.

Вегас погледна към глока, а после вдигна очи към Борн.

На мястото на изненадата по лицето му се изписа любопитство. Той взе пистолета и каза:

— Писна ми от този дъжд. Май на всички ни дойде до гуша.