Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 62

— Никак не е безопасно да се рови в делата на Джамията.

— И това ми е известно. — Борис знаеше, че мюнхенската джамия е сборна точка за редица екстремистки мюсюлмански групировки по света. Водачите й раздухваха недоволството на разочаровани от живота младежи и девойки и като се възползваха от огорчението им, разпалваха у тях гняв. После ги подлагаха на обучение, въоръжаваха ги и им осигуряваха средства за последвалите актове на насилие.

Вагнер се замисли.

— Може би има някой, който може да ви помогне. — Той прехапа устна. — Казва се Херман Болгер. Часовникар е и също се интересува какво става в джамията. — Устните му се извиха в усмивка. — Не е ли забавно?

— Не. — Борис не беше развеселен. — Къде мога да намеря хер Болгер?

Вагнер му каза адреса и Борис го запамети. Спряха се при още две картини за всеки случай и после Вагнер си тръгна. Борис остана да се разхожда в галерията, разучавайки картата си, още двадесет минути.

После отиде да търси Херман Болгер.

* * *

Дъждът прииждаше със силата на крясъка от отривиста команда или фаталното дрънчене на оръжията на две армии, вкопчени в ръкопашен бой. Борн стоеше под гъст бор, чиито приведени клони се огъваха под напора на вятъра и водата.

От мястото си той видя как от експлозията джипът се разлетя на парчета, които паднаха на земята, обвити в пламъци, само секунди преди пороят да ги угаси. Изкривени късове метал се сипеха във всички посоки. Две отломки се стовариха на метър от скривалището му — едната, осажденият волан на колата, а другата, главата на Суарес. Пушеше и миришеше на опърлено, сякаш току–що свалена от барбекюто. Устните, носът и ушите й ги нямаше, а от очите й се вдигаше дим като във филм на ужасите.

Борн чу как Вегас изтрополи по предните стълби и отстъпи по-навътре в сенките на бора. Стори му се, че мъжът носи старомодни подковани ботуши. Имаше и пушка, но това не беше като че ли най-опасното му оръжие — очите му светеха като разпалени въглени. Кръвожадният му вид напомни на Борн за мечката гризли, която беше видял в Монтана да защитава малките си от нападащия ги планински лъв. Запита се от кого се защитават Вегас и Рози. Сигурно със седмици бяха изграждали цялата тази система и при това вероятно не в негова чест.

В чия обаче?

* * *

— Ти не си с всичкия си — каза му Суарес, когато спряха джипа на километър от къщата на Вегас. — Няма да го направя.

— Само така ще си заслужиш да получиш малко медицинска помощ — отвърна му Борн.

— Щом излезеш, какво ще ми попречи да обърна джипа и да отпраша?

— Единственият път за бягство е обратно по склона на планината — обясни му Борн. Дъждът се изливаше така, сякаш стояха под водопад. — Ти ще караш с една ръка. Какво пък, можеш да се самоубиеш и така.

Суарес го изгледа с убийствен поглед, но само секунда по-късно вече се беше примирил.

— Под каква лоша звезда съм роден, че трябваше да се срещна с теб?

Борн отвори вратата и вътре нахлу ревът на бурята.