Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 42

Шосето се виеше като змия и образуваше опасни завои. Тесните банкети рязко преминаваха в пропасти, на дъното на които се виждаха малките като иглени точки върхове на иглолистни гори или остатъците от гигантски свлачища. От време на време сред дърветата се появяваше изпепелен от светкавица кръг. По необятното, залято от слънце небе се гонеха облаци. В разредения въздух всичко придобиваше някаква изумителна яркост и отчетливи очертания. Над главите им се рееха кондори, носени от топлите течения.

Според Джалал Есай би трябвало да наближава „Ла Линеа“ — най-дългият тунел в Латинска Америка. Той пресичаше местността, известна с името Алта де ла Линеа, и предназначението му беше да намали трафика по задръстената магистрала към тихоокеанския пристанищен град Буена-вентура. Тунелът беше новопостроен и не фигурираше на картата, отворена на седалката до него. Есай го беше предупредил, че тук мобилните телефони нямат покритие, а сателитният телефон няма вграден GPS.

Движението беше натоварено. Тировете се движеха с еднаква скорост из завоите, следвайки извивките на планината. Изведнъж пред тях зейна отворът на „Ла Линеа“ — черна дупка, която потъваше в недрата на планината, а после излизаше на източния й склон.

Борн влезе в тунела. От двете му страни неоновите лампи на осветлението хвърляха студена синкава светлина, която се отразяваше по капаците на автомобилите.

Забавиха скоростта, както е нормално при преминаване през тунел, но продължиха да се движат с равномерно темпо. Когато подминаха маркировката за три четвърти от дължината на тунела и в далечината започна да проблясва дневна светлина, тировете изведнъж спряха. Навсякъде се появиха червени светлинки от натискане на спирачки и движението напълно спря.

Катастрофа ли имаше? Или отново контролен пункт? Борн проточи врат през страничното стъкло. Не се виждаха мигащи светлини или характерните трикраки бариери, с които военните обикновено препречваха пътя.

Той излезе от колата. Минута по-късно забеляза група мъже да се промушват между колите в негова посока. Бяха въоръжени до зъби с автомати, но не носеха униформите на колумбийската армия. Въстаници от ФАРК. Защо бяха спрели движението?

Водачът им беше широкоплещест мъж с дълга брада и топли кафяви очи, чийто жив поглед не се губеше дори на студената неонова светлина. Единият от мъжете спираше при всеки автомобил, показваше разпечатана снимка на шофьорите, а останалите проверяваха задната част на колите и багажниците им. Тировете ги забавиха, тъй като сваляха шофьорите им и ги караха под прицела на дулата да отварят вратите отзад, за да могат да проверят товара.

Борн се приближи предпазливо, подминавайки останалите шофьори, наизлезли от камионите си, които нервно разговаряха помежду си. Изведнъж съвсем ясно видя снимката. На нея беше самият той. Въстаниците издирваха него. Нямаше време да се пита защо. Завъртя се на пети и тръгна обратно към колата си. Порови из жабката и извади от нея отвертка и гаечен ключ — все полезни оръжия.