Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 44

Докато отиваха при колата, тя изведнъж спря и се обърна. Загледа се в сградата точно срещу мястото, където се беше случило произшествието. Погледът й се издигна към лъскавата фасада от зелено стъкло и стомана.

— Каква е тази сграда?

Арон присви очи в следобедния полумрак.

— Банка „Ил дьо Франс“. Защо?

— Възможно е Лоран да е излязъл оттам.

— Не виждам защо. — Арон провери бележките си. — Работел е за „Монишън Клъб“.

Още един факт, който Сорая не знаеше за евентуалния си, вече мъртъв информатор.

— Това е археологическо дружество с офиси тук, във Вашингтон, Кайро и Рияд.

— Когато казвате тук „Дефанс“ ли имате предвид?

— Не. В Осми арондисман, на улица „Верне“ 5.

— Какво, по дяволите, е правил тогава тук? Заем ли е идвал да вземе?

— „Монишън Клъб“ е доста заможна организация. — Арон отново направи справка с бележките си. — Но все едно, проверих и в банката. Не е имал уговорена среща с никого, не им е бил клиент, никога не са чували за него.

— Тогава какво е правил тук през работно време?

— Хората ми все още се опитват да разберат — разпери ръце спътникът й.

— Може би е имал приятел там. Говорили ли сте с колегите му в „Монишън Клъб“?

— Не знаят много за него. Очевидно не е бил много общителен. Бил е на пряко подчинение на началника си, който ще се върне в града тази вечер, затова никой не може да ми каже какво е правил в „Дефанс“. Имам уговорка за среща с него утре сутринта.

— Добре сте си свършили работата — похвали го Сорая.

— Благодаря. — Инспекторът не успя да скрие доволната си усмивка.

Сорая отиде при колата и преди да влезе, хвърли последен поглед към банката. В сградата имаше нещо, което едновременно я привличаше и отблъскваше.

* * *

Шофьорът на тира му подвикна нещо и мъжът се върна назад. Колегата му размаха кутия кибрит и му подаде огънче. Мъжът се изправи и пое дълбоко дима в дробовете си, а после се огледа нервно докъде са стигнали войниците.

Борн бързо прерови жабката и бръкна под седалката. Нищо. После видя евтина пластмасова запалка в поставката между седалките. Изглежда беше паднала от джоба на шофьора, докато е ставал. Взе я и като се измъкна от кабината, отиде при група шофьори.

— Hombre, sabe usted lo que esta pasando?15 — попита го един от тях.

— Това са въстаници от ФАРК — отвърна му Борн и мъжете още повече се притесниха.

— Ai de mi!16 — възкликна един от тях.

— Escuchame17 — попита ги Борн, — някой има ли туба с бензин в камиона си, че моят свърши? Ако войниците ме накарат да си преместя колата, няма да мога и ще ме застрелят.

Трима от мъжете съчувствено поклатиха глава в съгласие и един от тях се затича към камиона си, а после се върна с туба и я подаде на Борн.

Борн му благодари сърдечно и си тръгна. Когато се убеди, че никой не го гледа, се качи в каросерията на камиона с кафеената реколта и се скри под платнището. Проби с отвертката дупка близо до дъното на тубата и остави бензина бавно да изтича върху чувалите. После ги подпали. Избухна облак от пламъци, последван от гъст задушлив дим. Задържал дъх, Борн се измъкна, преди да изтече още бензин и огънят да се разпростре. Очите му се бяха насълзили. От дупка в платнището се виеше дим. Борн слезе от камиона точно когато и платнището се подпали. Пламъците се извисиха нагоре и се понесоха гъсти пушеци — останалите чували вече също горяха. Димът стигна до тавана и започна да пълзи по него.