Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 40

— Министърът ви изпраща извиненията си — каза на английски той с лек акцент, — но заради среща в Елисейския дворец няма как да ви посрещне. — Елисейският дворец, резиденцията на френския президент. Там се събираше Министерският съвет. Той й се усмихна извинително. — Боя се, че ще трябва да се примирите с моята компания.

— Je ne crains pas le moins du monde12 — отвърна тя с перфектно парижко произношение.

По продълговатото конско лице на Арон цъфна широка усмивка.

— Eh bien, maintenant, tout devient clair.13

Той взе чантата от ръцете й и двамата прекосиха залата за пристигащи. Сорая го огледа по-отблизо. Изглеждаше на около тридесет и пет, с доста стегнато за французин тяло. Въпреки че не би го описала като красив, в него имаше нещо привлекателно — някакво момчешко излъчване в сивите очи и в поведението му, опровергаващо вида на закоравял циник, който всеки неизбежно придобива от работата в разузнавателните служби. Реши, че има шанс да се сработят.

Навън дъждът беше преминал в ситен ръмеж. Небето като че ли се канеше да разтвори сивкавите си завеси. Беше доста топло за сезона. Лек ветрец разрошваше косата й. Арон я поведе към тъмно на цвят пежо, което ги чакаше до тротоара. Когато шофьорът ги видя, излезе от колата, взе чантата на Сорая от шефа си и я прибра в багажника. Домакинът й отвори задната врата, после се качи до нея, колата потегли и се включи в движението.

— Господин Робине ви е запазил стая в хотел „Астор Сен Оноре“. Мястото е централно и е близо до Елисейския дворец. Искате ли първо да се отбием там, за да се освежите?

— Не, благодаря — отвърна Сорая. — Искам да разгледам тялото на Лоран и да видя доклада от аутопсията.

Той извади една папка от джобчето на седалката пред себе си и я протегна към нея.

— Имате наполовина египетска кръв, нали?

— Това проблем ли е за вас? — Тя се вгледа в сивите му очи, търсейки в тях предразсъдъци.

— Не и за мен. А за вас?

— Съвсем не.

Сорая се постара да се успокои. Вече разбираше. Арон беше евреин, а за сънародниците му бяха настъпили трудни времена заради последната вълна имигранти от мюсюлманския свят. Особено в Париж. Еврейчетата бяха на прицел в училищата. Почти всеки ден съобщаваха за дете, пребито от банди мюсюлманчета. Наскоро беше прочела доста обезпокоителен доклад, в който се твърдеше, че еврейските семейства направо напускат Франция заради напрежението и заплахата срещу децата им.

Той й се усмихна и приликата между тях стана още по-очевидна — общият им семитски произход, който евреи и араби за съжаление не искат да приемат.

Тя отвърна на усмивката му с надеждата, че и той споделя чувствата й. После отвори папката и прелисти страниците. Имаше няколко снимки на Лоран, направени от разследващия екип на местопрестъплението. Не бяха много приятна гледка.

Тя си пое въздух.

— Струва ми се, че колата първо го е блъснала, а после го е прегазила.

— Да, така изглежда — кимна Арон. — Иначе няма как да се обяснят двата вида рани — в областта на гръдния кош и тези по главата му.