Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 43

Отиде при тировете, пъхна се отдолу и пропълзя под тях в обратна посока. След като премина под три тира, стигна до камион с открита каросерия. Хвана се за найлоновите въжета, с които бе овързано платнището отзад, и се метна вътре. Отгоре видя как отзад по тунела се приближават още въстаници от ФАРК. Отпред или отзад — вече никъде не му беше оставен изход за бягство.

Развърза края на платнището и се мушна под него. По чувалите вътре беше изписано името на известна плантация. С отвертката разпори ъгъла на един чувал. Камионът пренасяше сурови кафеени зърна. Остави под платнището инструментите, които беше взел от колата, и внимателно извади глава навън. Войниците на ФАРК се приближаваха и почти бяха стигнали до колата му. Щом стигнеха до нея и видеха, че е празна, щяха да се досетят, че жертвата им е някъде наблизо. Трябваше да се измъкне преди това.

Борн се промъкна крадешком до вратата на камиона. Шофьорът му стоеше до тира отпред и разговаряше притеснено с колегата си или помощника му. Вратата на кабината беше отворена. Борн се мушна вътре. Шофьорът извади пакет цигари, изтръска една и я сложи между устните си. Порови в джобовете си за запалка, но не я откри, обърна се и закрачи обратно към камиона си.

Борн замръзна на мястото си.

* * *

— Тук са го прегазили — каза Арон, застанал на „Плас дьо л’Ирис“.

— Знаем ли нещо за колата?

— Не много. Свидетелите се разминават в показанията си за марката. Беемве, фиат, ситроен…

— Те изобщо не си приличат.

— Свидетелска им работа — оплака се той. — Но намерихме черна боя по жертвата.

Сорая се загледа в платното на пътя.

— Нищо полезно значи.

Арон клекна до нея.

— Същите свидетели твърдят, че току-що бил слязъл от тротоара.

— Стъпил е на платното, без да се огледа? — На Сорая нещо не й се вярваше.

— Може нещо да го е разсеяло — сви рамене Арон. — Някой да го извикал или да си е спомнил, че не е прибрал дрехите си от химическото. — Той отново сви рамене в типично френски жест. — Кой знае?

— Някой определено знае — отвърна му тя. — Човекът, който го е убил например. — Нещо й хрумна и тя се изправи рязко. — Къде намерихте джиесема му?

Арон й показа мястото и тя се върна няколко крачки назад по тротоара.

— Сега, когато стъпя на платното, се блъснете в мен.

— Какво?

— Чухте ме добре — леко нетърпеливо му каза тя. — Просто го направете.

Тя извади телефона си и го долепи до ухото си, после тръгна с енергична походка към края на тротоара, където Арон се затича и я блъсна. Дясната й ръка излетя под диагонал и ако не го беше стиснала здраво, телефонът й щеше да изхвърчи на улицата почти на същото място, където бяха намерили този на Лоран.

По лицето й се разля усмивка.

— Говорел е по телефона, когато колата го е блъснала.

— И какво от това? Хората, занимаващи се с бизнес, непрекъснато го правят. — Арон не беше впечатлен. — Било е съвпадение.

— Може би да — отвърна Сорая, — а може би не. — Тя тръгна към колата му. — Дайте да поговорим с вашия специалист и да видим дали е успял да измъкне нещо от телефона или СИМ картата.