Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 41

— Няма как да ги е получил едновременно.

— Не — потвърди Арон. — Нашият патолог е категоричен. — Той почука по една от снимките. — Някой определено му е имал зъб.

— Или не е искал да проговори.

Арон я изгледа рязко.

— Аха, появи се светлина в тунела. Значи затова се интересувате от убийството му. Свързано е с някакви международни афери.

— Нищо не мога да ви кажа.

— Не е необходимо. — Отново се усмихна с момчешката си усмивка.

Сорая настръхна. Да не би да се опитваше да флиртува с нея?

Колата се движеше по булевард „Периферик“, който обикаля града и се влива в него през Порт дьо Берси. Щом пежото тръгна по улиците, я лъхна топлината на града. Познатите места й се усмихваха приканващо.

Сорая откъсна поглед от старите сгради с мансарди и се върна към папката. По тялото бяха намерени следи единствено от катастрофата. Изследванията на кръвта му не бяха готови, но в предварителните резултати нямаше данни за повишени нива на алкохол или други субстанции. Сорая отново разгледа снимките, като обръщаше особено внимание на онези, на които се виждаше панорама от местопрестъплението.

Тя посочи малка точка със странна продълговата форма в долния десен ъгъл на снимка номер три.

— Какво е това?

— Мобилен телефон. Смятаме, че е принадлежал на жертвата, но тъй като е пострадал твърде много, не можахме да отворим указателя му.

— А СИМ картата?

— Огъната е, но лично я занесох на най-добрия ни компютърен специалист. В момента се опитва да свали информацията от нея.

Сорая се замисли за момент.

— Имаме промяна в плана. Заведете ме при този спец, а после искам да огледам местопрестъплението.

Арон извади телефона си, набра някакъв номер и проведе кратък разговор.

— Техникът има нужда от повече време — каза той и прибра телефона.

— Намерил ли е нещо?

— Не казва със сигурност, но аз го познавам — по-добре е да му дадем колкото време му е необходимо.

— Добре — неохотно се съгласи Сорая. — Тогава да отиваме на местопрестъплението.

— Както желаете, госпожице.

Тя направи гримаса.

— Наричайте ме Сорая, моля ви.

— Само ако вие ме наричате Арон.

— Дадено.

* * *

Борн подаде паспорта си на въоръжения войник. Мъжът го изгледа внимателно, докато го отваряше. За втори път попадаше на контролен пункт. Революционните въоръжени сили на Колумбия се бяха активизирали през последните шест месеца, за доста голямо раздразнение на президента. После беше дошло и нападението над затвора „Ла Модело“, помогнало за бягството на Роберто Корелос. В пристъп на засегнато честолюбие президентът беше засилил военното присъствие. Борн беше убеден, че са готови да екзекутират по бързата процедура всеки въстаник от ФАРК, когото заловят.

Войникът му върна паспорта и без да каже нищо повече, му махна да мине. Борн потегли и се залепи за опашката на върволица от тирове пред себе си. След няколкочасово шофиране вече се намираше високо в планината.

Ибаке беше разположен на главен път 40, който свързваше Богота с Кали и продължаваше към тихоокеанския бряг. Намираше се на плато с над 1200 метра надморска височина, по източните склонове на Централните Кордилери и Андите.