Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 38

„В жабката има сателитен телефон със заредена батерия, беше му казал Есай. А също и подробна карта на района, на която съм ти отбелязал Ибаке, както и нефтеното находище, където работи Вегас.“ Дотук добре. Само че беше допуснал грешката да добави: „Задал съм моя номер в телефона.“ Беше напълно възможно, дори предвидливо, да има подръка втори сателитен телефон, а също и карта. Но фактът, че предварително бе записал номера си в паметта, му подсказваше, че не става въпрос за никаква случайност. Той се запита дали е възможно Есай да е знаел, че Борн ще бъде изпратен да намери и убие Корелос. Може и самият Корелос да му е казал, но ако е така, Есай не би имал време да купи предварително втори телефон. От всичко това обаче излизаше, че Есай беше излъгал, когато му каза, че няма как да изкопчи информация от „Северий Домна“. Очевидно имаше свой човек в организацията, някой, който му беше верен.

Борн не беше повярвал напълно в мотивите на Есай, но нито за миг не се усъмни в искреното му желание да унищожи „Северий Домна“. В това отношение бяха на едно мнение — и двамата се нуждаеха един от друг. Нужно им беше и да си имат доверие, но то нямаше как да е неограничено, доколкото общите им цели свършваха с изчезването на организацията от лицето на света. Доста несигурен залог.

Храната пристигна, гореща и изпускаща аромат. Борн внезапно изпита вълчи глад и й се нахвърли. Царевичните хлебчета, с които загребваше от соса, му служеха едновременно и за лъжица, и за вилица. Докато ядеше, не спираше да мисли. Не биваше да се забравя, че организацията беше наела Борис да го убие. Първоначално историята му се видя толкова безумна, че му идеше веднага да я изтрие от главата си. Само че после Есай му описа капана, който Ел-Ариан беше заложил на приятеля му. Знаеше, че Борис иска да оглави ФСБ-2 повече от всичко на света. В известен смисъл това желание беше определило посоката на целия му живот. Ако се окажеше изправен пред избора дали да получи най-съкровеното си желание, или да защити Борн, кое от двете щеше да избере? С изумление установи, че всъщност не знае отговора. Да, Борис беше приятел, а Борн бе спасил живота му във временната военна зона в Североизточен Иран, но едновременно с това той беше и руснак до мозъка на костите си. Имаше различно разбиране за морал, а това намаляваше шансовете правилно да се предвиди какъв избор би направил.

При мисълта, че дори в този момент Борис може би е по следите му, го побиха тръпки въпреки жегата. Донесе сателитния телефон от колата, сложи го на масата и се загледа в него, но устоя на желанието да се обади на Борис и направо да го разпита какво е станало и какво смята да прави. Щеше да е непростима грешка — ако Борис беше невинен, щеше смъртно да се обиди. Всъщност, като се замисли, Борн реши, че руснакът би трябвало да се престори на обиден даже и да е виновен. А освен това, ако Есай се окажеше прав, щеше да се издаде, че знае за заговора, и това би го лишило от важно предимство.