Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 31

— Ти може и да вярваш на кучката — продължи Корелос. — Но това не означава, че и аз трябва да й вярвам.

— Просто я остави на мира и спираме дотук.

— Тя държи всичките ми контакти — поклати глава наркотрафикантът.

— Ето, това идва директно от нейния компютър. — Борн му предаде разпечатката, която беше получил от Беренгария, преди да тръгне от Пукет.

Корелос я разгърна и прокара дебелия си мазолест пръст по списъка.

— Всички са тук. — Вдигна глава и сви рамене. — Само че това е копие. — Размаха го във въздуха. — Не означава нищо.

Борн му подаде хард диска от лаптопа на Беренгария.

Корелос го изгледа невярващо.

— По дяволите. — Засмя се и кимна. — Добре.

— Ако решиш да й навредиш… — Заплахата увисна недовършена във влажния въздух.

Корелос замръзна на мястото за миг, а после разтвори широко ръце.

— Ако реша да й навредя, да върви на майната си.

5

— По дяволите!

Питър Маркс удари с юмрук по кормилото и спря на червено.

— Кротко! — обади се Сорая. — Какво те тормози?

— Той ме излъга. — Питър натисна клаксона с длан. — Става нещо, но Хендрикс не ни казва.

— А ти знаеш ли какво е то? — Сорая вдигна вежди.

— Как само ме изпързаля, че трябвало да остана тук. „Тредстоун“ е възобновен, твоята мрежа в чужбина работи, така че какво? Да станем бавачки на другите разузнавателни служби ли? Нещо не се връзва. — Той поклати глава. — Става нещо, но той не иска да разберем какво.

Сорая се въздържа от острата реплика, която й дойде наум, и вместо това се замисли над предположението на Питър. С него работеха отдавна в ЦРУ. Можеха да си имат пълно доверие, а това не беше малко. А и вярата в инстинктите на другия беше част от това доверие. Какво беше доловил Питър? И защо тя не го беше усетила? Честно казано, толкова се зарадва, че й дават възможност да разследва инцидента в Париж, че не обърна внимание на последвалите реплики. Каква глупачка!

— Ей, понамали малко, каубой! — извика тя, докато той заобикаляше задницата на един камион. — Бих искала да остана жива поне до довечера.

— Извинявай — промърмори Питър.

Сорая видя, че наистина е разстроен.

— Как да ти помогна?

— Отиди в Париж, заеми се с разследването на убийството на твоя информатор и открий кой, по дяволите, го е убил.

— Не ми е приятно да те оставям в това състояние — скептично го погледна тя.

— Няма нужда да ти е приятно.

— Питър, тревожа се, че ще се забъркаш в някоя глупост. — Тя го докосна по ръката.

Той я изгледа ядосано.

— Или в нещо опасно.

Той си пое въздух.

— Смяташ ли, че ако си тук, това ще промени нещата?

— Не — намръщи се тя, — но…

— Тогава се качвай на първия самолет за Париж.

— Намислил си нещо.

— Не съм.

— По дяволите, познавам този поглед.

Той прехапа бузата си.

— А преди да заминеш, защо не се обадиш на Амун?

Сорая веднага се наежи, смятайки, че той се опитва да я дразни. Но после се замисли и видя логиката в предложението му.

— Може и да си прав. Амун ще ни даде различен поглед върху тази мистериозна група.

Тя извади телефона си и написа есемес. „Пристигане Париж следобед относно убийството. Среща?“